Живоин (Жика) Лазич (на сръбски: Живојин Лазић или Živojin Lazić) е сръбски политик.
Живојин (Жика) Лазић био је српски политичар.
Пръв бан на Вардарска бановина (1929 - 1932), проводник на сръбските асимилационни политики във Вардарска Македония в междувоенния период. Министър на вътрешните работи (1932 - 1934).
Био је први бан Вардарске бановине (1929 - 1932) и Министар унутрашњих послова (1932 - 1934).
Роден е в 1876 година[2] в Сврачковци, близо до Горни Милановац, Сърбия.[3] Завършва Юридическия факултет на Белградския университет.
Рођен је 1876.[2] у Сврачковцима, недалеко од Горњег Милановца.[3] Завршио је Правни факултет Београдског универзитета.
Специализира в областта на националната сигурност в Германия, Италия и Австро-Унгария.
Специјализовао се у области националне безбедности у Немачкој, Италији и Аустро-Угарској.
От 1919 до 1921 година е шеф на отдел Обществена безопасност към Министерството на вътрешните работи.
Од 1919 до 1921. године био је начелник одељења Јавне безбедности Министарства унутрашњих послова.
През септември 1923 година създава Сдружението против българските бандити - паравоенна организация за терор над българското население, целящ да спре подкрепата за четите на ВМРО.
У септембру 1923. године ствара Удружења против бугарских бандита, организацију чији је циљ био да спречи подршку становништва ВМРО.
Премиерът Любомир Давидович открито изразява несъгласие с Жика Лазич, че начело на организацията се поставят хора като Стоян Мишев и Григор Циклев, на което Лазич отговаря, че не е намерил „по-добър механизъм за взаимно изтребление между бивши и настоящи български комити“.[4]
Председник владе Љубомир Давидовић отворено изражава неслагање са Лазићевом одлуком да се на чело организације поставе Стојан Мишев и Григор Циклев, на шта је Лазић одговорио да "није нашао бољи механизам од међусобног истребљивања бивших и садашњих бугарских комита".[4]
Живоин Лазич, снимка от вестник „Политика“, 3 октомври 1930 г.
Живоин Лазич, фотографија из листа „Политика“, 3. октобра 1930.године.
↑ Zivojin Lazic in the Canada, Find A Grave Index, 1600s-Current. ↑ Досадашњи руководиоци. // Безбедносно-информативна агенција.
↑ Zivojin Lazic in the Canada, Find A Grave Index, 1600s-Current. ↑ Досадашњи руководиоци. // Безбедносно-информативна агенција. ↑ Godišnjak Kralj.
Посетен на 26 август 2013 г. ↑ Godišnjak Kralj.
Srba, Hrvata i Slovenaca, Publ.
Srba, Hrvata i Slovenaca, Publ.
Narodna misao, 1926, str.
Narodna misao, 1926, str.
565.
565. ↑ Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.
Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.
119. ↑ Църнушанов, Коста.
119. Църнушанов, Коста.
Климент Охридски", София, 1992 ↑ Куманов, Милен.
Климент Охридски", София, 1992 Куманов, Милен.
233. ↑ Куманов, Милен.
233. Куманов, Милен.
183. ↑ Куманов, Милен.
183. Куманов, Милен.
В 1923 година ръководи югославската делегация на коференцията, довела до подписване на Нишката спогодба, пряко насочена срещу дейността на ВМРО.
1923. године предводио је југословенску делегацију на конференцији која је довела до потписивања Нишког споразума.
След това е назначен за зам. министър на вътрешните работи.
Затим је именован за заменика министра унутрашњих послова.
През 1927 година участва като обществен обвинител в Скопския студентски процес срещу дейци на ММТРО.
1927. године учествује као јавни тужилац у Скопском студентском процесу против личности ММТРО.
На 13 юли 1928 година, по заповед на Иван Михайлов, терористът на ВМРО Иван Момчилов извършва неуспешен атентат срещу Жика Лазич.
13. јула 1928. године, по наређењу Ивана Михајлова, терориста ВМРО Иван Момчилов извршава неуспешан атентат на Жику Лазића.
Момчилов влиза в кабинета му в Белград, като го прострелва в главата, след което се самоубива.[5] Лазич все пак оцелява. В 1929 година Жика Лазич става бан на Вардарската бановина със седалище Скопие. Провежда политиката на Сърбия за асимилиране и денационализиране на българите във Вардарска Македония.
Момчилов улази у његов кабинет у Београду, покушава да га упуца у главу, и затим извршава самоубиство.[5] 1929. године Жика Лазић постаје бан Вардарске бановине са седиштем у Скопљу.
Влиза в ръководството на Соколската организация „Кралевич Марко“ и „Народна отбрана“.[6][7] През периода 1932 - 1934 година е министър на вътрешните работи, като представител в правителството на Югославската национална партия.
Улази у руководство Соколске жупе „Краљевић Марко“ и "Народне одбране".[6][7] У периоду од 1932. до 1934. године био је министар унутрашњих послова, у влади Југословенске националне странке.
Владица Димитров (Цариброд, 1974) е сръбски политик и представител на българската общност в Сърбия.
Владитса Димитров (Димитровград, 1974) је српски политичар и представник бугарске заједнице у Србији.
Той беше депутат в Народното събрание на Сърбия от 2014 до 2016 г. и в момента изпълнява четвъртия си мандат като кмет на Цариброд.
Био је посланик у Народној скупштини Србије од 2014. до 2016. године и тренутно обавља свој четврти мандат на месту градоначелника Димитровграда.
Димитров е член на Сръбската прогресивна партия от 2013 г.
Димитров је члан Српске напредне странке од 2013.
Преди това той беше член на Демократическата партия и Демократическата партия на Сърбия.[1]
Раније је био члан Демократске странке и Демократске странке Србије.[1]
Ян Бибиян е първият български фантастичен роман за деца от българския писател Елин Пелин.
Јан Бибиан је први бугарски фантастични роман за децу бугарског књижевника Елина Пелина .
Романът се състои от две части – „Ян Бибиян.
Роман се састоји из два дела - „Јан Бибијан.
Невероятни приключения на едно хлапе“ (1933) и „Ян Бибиян на Луната" (1934).
Невероватне авантуре једног детета (1933) и Јан Бибијан на Месецу (1934).
„Който и да си ти, драги читателю“ – пише Елин Пелин, – „от тази книга ще научиш как Ян Бибиян се сдружи с малкото дяволче Фют, как то замени главата му с глинена, как след това попадна във вълшебното царство на Великия магьосник Мирилайлай и как след чудни и смели приключения се спаси.
„Ко год да си, драги читаоче“, пише Елин Пелин, „из ове књиге научићеш како се Јан Бибијан удружио с малим врагом Футхом, како је главу заменио глиненом, како се потом нашао у магичном царству Великог чаробњака. “Мирилаилаи и како се после дивних и храбрих авантура спасио.
Неговите страдания и борбата му да се освободи от злото облагородиха душата му, калиха волята му, направиха го смел и предприемчив.
Његова страдања и његова борба да се ослободи зла оплеменили су му душу, отврднули вољу, учинили је храбрим и предузимљивим.
Така той се качи на Луната и можа да постигне мечтата, която от векове е движила непримирими учени с буйна фантазия.“
Тако се попео на Месец и успео да оствари сан који је бескомпромисне научнике вековима покретао дивљом маштом. „
Сюжет на „Ян Бибиян.
Радња „Иан Бибиан.
Невероятни приключения на едно хлапе.“
Невероватне авантуре једног детета. „
Още в началото Ян Бибиян се запознава с дяволчето Фюти и откриват, че заедно могат да творят какви ли не пакости.
На самом почетку, Јан Бибијан упознаје ђавола Футија и откривају да заједно могу створити разне врсте несташлука.
Заживяват в една пуста воденица, Ян Бибиян се отдава на бели и кражби, с които си набавят храна и в които влага цялата си кипяща енергия.
Живећи у празном млину, Јан Бибијан се препушта крађама, којима добија храну и у које улаже сву своју енергију.
Една нощ дяволите се събират на съвет и бащата на Фют споделя притеснението си, че приятелството на детето му с човешко момче може да направи Фют за посмешище и да опропасти чудесните му заложби да изпитва наслада от творенето на зло.
Једне ноћи се ђаволи окупе за савет, а Футин отац дели своју забринутост да би пријатељство његовог детета са људским дечаком могло Футија учинити за подсмех и уништити његове дивне таленте уживања у злу.
Фют и Ян Бибиян срещат Калчо.
Фут и Јан Бибијан упознају Калча.
Той е направен от грънчаря чичо Горчилан и тъй като е глинено момче, слънцето изпича и напуква тялото му, а раните от това го болят.
Направио га је грнчар, ујак Горчилан, а пошто је дечак од глине, сунце му пржи и пуца по телу, а ране боле.
Ян Бибиян не само не го съжалява, но и откъсва нарочно част от бедрото му, за да му причини още повече болка.
Јан Бибијан не само да га не сажаљева, већ му и намерно откида део бутине да би му нанео још већи бол.
В същото време майката и бащата на Ян Бибиян се тревожат за него, казали са им, че е мъртъв, търсят го и плачат.
Истовремено, мајка и отац Јана Бибијана забринути су за њега, рекли су му да је мртав, траже га и плачу.
Една врана ги успокоява, че ще го пази и ще бди над него, защото е спасил живота ѝ.
Врана их уверава да ће га чувати и пазити јер јој је он спасио живот.
Разказва, че е омагьосано от злия магьосник Мирилайлай момиче, което е било дъщеря на богат чифликчия.
Каже да је девојку која је била ћерка богатог фармера очарао зли мађионичар Мирилаилаи.
Но по време на разходка със семейството са били нападнати от разбойници в гората, тя е успяла да избяга, а родителите ѝ били убити.
Али током шетње са породицом у шуми су је напали разбојници, она је успела да побегне, а њени родитељи су убијени.
Загубила се и когато вече мислела, че ще умре в тия гъсти дебри, се появил Ян Бибиян и я извел до града.
Изгубила се и кад је већ мислила да ће умрети у овим густим џунглама, појавио се Јан Бибијан и одвео је у град.
Там я осиновил морски офицер, който имал чудно красива дъщеря.
Тамо ју је усвојио морнарички официр који је имао дивно лепу ћерку.
Но една нощ, докато двете момичета гледали бурята над пристанището, от водите излязъл огромен кораб, две ръце се проточили от него и ги грабнали.
Али једне ноћи, док су две девојке мотриле олују над луком, из воде је изашао огроман брод, испруживши две руке и зграбивши их.
Това бил страшният Мирилайлай.
Ово је био ужасни Мирилаилаи.
По-голямата, Лиана, той направил своя жена и затворил в подземното си царство, а по-малката – Иа – превърнал в черна врана.
Најстарију, Лиана, створио је за жену и затворио у свој подземни свет, а млађа, Иа, претворила се у црну врану.