Гагаузите са четвърта по численост етническа група в Молдова.
Гагаузтар Молдоваҕа ахсааннарынан төрдүс омуктар.
Според преброяването от 2004 година те са 151 596 души, като съставляват 3.8 % от населението на страната.[1]
Ахсааннара 2004 сыллааҕы туругунан 151 596 киһи этэр, ол эбэтэр дойду дьонун ахсааныттан 3.8 %.[1]
Гагаузите официално имат особен правен статут – Гагаузия или Гагауз Ери (гагаузка земя) (приет от 23 декември 1994 г. със закон № 344 XIII), като териториално автономно образование, влизащо в състава на Молдова.
Гагаузтар сирдэрэ туспа быраап статустаах – Гагаузия биитэр Гагауз Ери (гагауз сирэ) ( Ахсынньы 23 1994 с. 344 XIII нүөмэрдээх сокуонунан бигэргэммит), Молдова иһинэн автономиялаах тэриллии.
Областта има свое правителство – „башканат“, и свой президент – „башкан“, химн, знаме.
Уобалас туспа бырабыыталыстыбалаах – „башканат“, уонна бэрэсидьиэннээх – „башкан“, өрөгөй ырыалаах, дуоҕалаах.
Столицата на Гагаузия е град Комрат.
Гагаузия киин куората Комрат.
За национален език на гагаузката автономия е избран гагаузкият с латинска графика.
Гагауз тылын алпаабытын олоҕо латыын графиката.
Прегледът на държавната документация в тази автономна област показва, че тук функционират три езика: румънски (държавен), гагаузки (национален) и руски (език на общуване).
Судаарыстыба докумуоннара үс тылынан суруллаллар: румыынныы (судаарыстыба тыла), гагаузтуу (наассыйа тыла) уонна нууччалыы (кэпсэтэр тыл).
Гагаузите населяват компактно районите – Комратски, Чадър-Лунгски и Вулканещки.[2]
Гагаузтар түөлбэлээн олорор сирдэрэ – Комратски, Чадър-Лунгски уонна Вулканещки.[2]
Численост
Ахсааннара
Население Дял 1817 900 0.2 % 1856 18 000 1.8 % 1900.0 % 1897 55 790 2.9 % 209.9 % 1930 98 172 3.4 % 76.0 % 1941 115 700 4.9 % 17.8 % 1959 95 856 3.3 % 17.1 % 1970 124 902 3.5 % 30.3 % 1979 138 000 3.5 % 10.5 % 1989 153 458 3.5 % 11.2 % 2004 151 596 3.8 % 1.2 %
Киһи ахсаана Бырыһыана 1817 900 0.2 % 1856 18 000 1.8 % 1900.0 % 1897 55 790 2.9 % 209.9 % 1930 98 172 3.4 % 76.0 % 1941 115 700 4.9 % 17.8 % 1959 95 856 3.3 % 17.1 % 1970 124 902 3.5 % 30.3 % 1979 138 000 3.5 % 10.5 % 1989 153 458 3.5 % 11.2 % 2004 151 596 3.8 % 1.2 %
История
Устуоруйа
През 90-те години на 20 век за гагаузите все повече се говори, когато етнокултурната картина в рамките на Молдова се усложнява с провъзгласяването на Гагаузката автономна република на 19 август 1990 година (през 1994 година е призната официално от правителството на Република Молдова).
1990 сыл атырдьах ыйын 19 күнүгэр Гагауз Аптаныамыйалаах Өрөспүүбүлүкэтэ биллэриллибитэ.1994 сыллаахха Молдова Өрөспүүбүлүкэтэ ону билиммитэ.
При заселването и разселването на българските преселници в Бесарабия руското императорско правителство методично и „перспективно“ е създавало селищата „през едно“, т.е. едно българско, а следващото – гагаузко или молдовско.
Арассыыйа ыраахтааҕылаах бырабыыталыстыбата Бессарабияҕа болгаардары олохсутар этэ. Онно болгаардары, гагаузтары уонна молдавааннары бииргэ олордор бэлиитикэни тутуспута.
Всъщност принципът за контрол чрез разделяне при създаването на селищата показва своята ефикасност и много по-късно – през 1991 година, когато след разпадането на СССР и идването на власт в Молдова на Народния фронт, борещ се за обединение с Румъния, възникват двете автономни образования (Гагаузия и Приднестровие).
Кэлин ССРС урусхалланарыгар Молдоваҕа былааһы Румынияны кытта холбоһо сатыыр Норуот фрона ыларыгар бу бэлиитикэ эмиэ туһаныллыбыта. Ол саҕана Молдоваҕа икки аптаныамыйа баар буолбута (Гагаузия уонна Приднестровье).
Държавните управници изпращат 40 автобуса с въоръжени молдовски „волонтири“, които имат за цел да „накажат“ бунтовниците в Комрат.
Былаастар 40 оптуобус "баҕалаахтары" Комрат куоракка өрө турбут дьону накаастата ыыппыта.
По този повод сред населението от 90-те години на 20 век до днес битува следният подигравателен израз: „Молдовските бикове нахълтаха в южната част на Буджакската степ, а там на границата ги очакваха въоръжени с ятагани гагаузките яничари“. Всъщност този израз носи намек за тогавашната протурска политика на гагаузкото правителство.
Ол саҕанааҕыны сорох дьон маннык ойуулууллар: "Молдавия оҕустара Буджак куйаарын соҕуруу өттүттэн кэлбиттэрин кыраныыссаҕа гагауз янычаардара ятагааннаах көрсүбүттэрэ".
Българоезичната група по това време защитава своите селища, докато управниците заемат изчакваща и неутрална позиция.[2]
Бу этии гагауз бырабыыталыстыбата туурактарга чугаһыы сатыырын көрдөрөр.[2]
Език
Тыллара
Гагаузите са тюркоезичните христиани.
Гагаузтар түүр тыллаах христиааннар.
На границата с Молдова, Украйна, също има много гагаузи.
Украинаҕа Молдовалыын быысаһар сирдэргэ эмиэ элбэх гагауз олорор.
В Молдова и в Украйна тази общност говори предимно само на гагаузки език (през 1957 г. този език придобива официална азбука).Български език се знае гагаузите в повечето случаи, когато се смесва села (гагаузки и български).
Молдова уонна Украина гагаузтара үксүн гагаузтуу саҥараллар (1957 сыллаахха туспа алпаабыттаммыттара).
Източници
Төрүт
Литература
Литэрэтиирэ
Външни препратки
Тас сигэлэр