Уверено може да се каже, че норвежките въоръжени сили съществуват още от преди възникването на норвежката държава.
Organisert militærvesen i Norge kan spores tilbake til kongehirden og leidangen.
Владетели на малки регионални образувания са властвали над няколко стотин до няколко хиляди души и няколко десетки кораба, с които са се отправяли на грабителски походи в Европа.
Tidligere ble væpnede styrker satt opp tilfeldig, men i 954 vant Håkon den gode over Eirikssønnene og deres allierte, i et slag som sto ved Avaldsnes på Karmøy.
Някои от тях са натрупали богатства и са разширили властта си над съседни не толкова успешни владения. Така постепенно след период на окрупняване се поставят основите на трите основни северни кралства - Дания, Норвегия и Швеция. През 954г.
Heimskringla forteller at Håkon skrev i loven at over hele landet langs sjøen, og så langt opp i elvene som laksen gikk, så skulle landet deles inn etter «skipreider».
Хокон Добрият взема превес в борбите за надмощие над синовете на Ейрик и техните поддръжници в битката край Авалдснес на остров Кармьой. Според националният епос Хаймшкрингла, Хокон издава закон, според който "цялата земя покрай морето и реките дотам, докъдето стига сьомгата" ще се раздели на корабни съдружества. Всички домакинства в едно такова съдружество са длъжни да построят и поддържат по един кораб.
Bøndene i et skipreide måtte bygge og utruste et seilskip.
Задачи
Forsvarets oppdrag
+ Добавяне на превод
En soldat fra Telemark Bataljon under en øvelse.
Отбраната осъществява политиката на сигурност и отбрана на Кралство Норвегия.
Forsvaret skal bidra til å oppfylle Norges sikkerhets- og forsvarspolitiske mål.
Тя прави това в тясно сътрудничество с гражданските власти на страната, съюзнически държави и други външно-политически организации.
Forsvarets oppgaver er delt inn i nasjonale oppgaver, oppgaver som løses i samarbeid med allierte og eventuelt andre samarbeidspartnere, og andre relevante oppgaver.
Законова рамка
Grunnloven
Съгласно член 26 на Конституцията на Кралство Норвегия кралят има правото да свиква мобилизация, да обявава война и да сключва мир.
I følge Grunnlovens § 26 har Kongen rett til å kalle sammen tropper, begynne krig til landets forsvar samt slutte fred.
Член 101 ограничава правомощията на Отбраната да действа спрямо норвежки поданици.
Grunnloven setter også begrensning gjennom §101 for bruk av militær makt mot norske borgere.
Най-близко до използването си срещу норвежки поданици въоръжените сили са били по време на така наречения Менщадски конфликт (Menstadkonflikten), когато рота от Гарден и екипажите на четири военно-морски съда са мобилизирани с готовност да се намесят срещу разбунтувалите се на 8 юни 1931г. работници във фабриката на компанията Norsk Hydro в Менщад край град Скиен, в провинция Телемарк.
Det nærmeste styresmaktene har vært å sette militære styrker inn mot norske borgere var under Menstadslaget i 1931, hvor det ble mobilisert et kompani fra Garden og fire marinefartøyer.
Военната повинност е заложена в член 109 от Конституцията и разписана в сегашния си вид в закона за военната служба от 1953г.
Alminnelig verneplikt for menn fastslått i § 109, og det finnes mer detaljerte regler om verneplikten i vernepliktsloven av 1953.
Граждански контрол
Sivil kontroll
Принципът за гражданско управление на въоръжените сили е основополагащ за норвежката политическа система.
Prinsippet om sivil styring av den militære forsvarsmakten er grunnleggende i Norge.
Министърът на отбраната представлява гражданското политическо ръководство и отговаря за формирането, управлението и контрола върху норвежката политика за сигурност и отбрана.[10]
Forsvarsministeren representerer den sivile politiske ledelsen og har ansvaret for utforming, styring og kontroll av norsk sikkerhets- og forsvarspolitikk.[10]
История
Historie
През 1277г. броят на тези съдружества е бил 270.
I Norge var det 270 slike skipreider i 1277.
В случай на война всяко такова съдружество мобилизира своя кораб.
Skipsreien skulle sendes ut da det var allmenning.
През XI-ти век в хрониките се упоменават графове на кралска издръжка, които отговарят за готовността на тези съдружества.
Allmenning skulle sendes ut da det var fiendtlige styrker i landet. På 1000-tallet er jarler nevnt som høvdinger i leidangen.
През XII-ти век задължението да се поддържа флотата е възложено на епископите.
På 1100-tallet ble biskopene sjef for leidangsflåten.
За последно тези съдружества са упоменати в историческите хроники през 1393г., когато кралица Маргрете призовава мобилизация в Източния край на кралството (Østlandet), за отбрана на кралството срещу германската Ханза, с която Дания - Норвегия е във война към онзи момент.
Det siste toktet til leidangen vi hører om er da dronning Margrete kaller ut leidangen i 1393 i noen bygder på Østlandet. Det var for å forsvare landet mot styrker fra den tyske Hansaen, som på det tidspunktet var i strid med Danmark-Norge.
Развитието на въоръжените сили се различава силно от военното дело в други части на Европа. Там основната част от армиите е изградена от рицари и тежка пехота, докато в Норвегия не е така.
De fleste trefninger fra vikingtiden og opp gjennom middelalderen vi har historiske nedtegnelser om foregikk på landjorden, selv om norsk militærmakt var bygget opp rundt skip og sjø.
Макар войската да е изградена около кораби, тя се бие на сушата.
På et par viktige punkter hang dog ikke norske styrker med i den teknologiske utviklingen.
Така екипажът на един кораб представлява едно подразделение от войската, а морската му служба предполага, че това ще е лека пехота.
Det ene gjaldt kavaleri. På kontinentet var pansret kavaleri kjernen i de militære organisasjonene, og selv om det fantes enkelte rustede riddere i Norge også, hører vi lite om de.
Освен това тежкият терен в Норвегия с много планини, реки и фьорди прави тежката пехота тромава и уязвима.
Terrenget i Norge sammenlignet med resten av Europa kan være en av forklaringene her.
Друга особеност на войската е, че укрепените крепости и градовете с крепостни стени, за разлика от останалата част на континента, дори за разлика от Дания и Швеция, са изключения. [11]
Det andre feltet er befestninger og beleiringer. I Norge eksisterte det ikke store festningsverker rundt byer, selv om både Stockholm og København hadde bymurer.[11]
Причина за това е водената война с Швеция.
Christians hovedmotivasjon var krig mot erkefienden Sverige.
Докато в Дания войната върви в полза на обединеното кралство благодарение на наемниците, съставляващи датската войка, то в Норвегия инициативата е в шведски ръце и при успех норвежките наборници отказват да настъпят на шведска територия, заявявайки, че са опълчение, свикано за отбрана на родината си, а не професионална войска.
I 1611 hadde han startet Kalmarkrigen. I Danmark var krigslykken på kongens side, og hans trente leiesoldater gjorde en effektiv jobb. I Norge, derimot, nektet de norske bondesoldatene å gå inn i Sverige.
След 1641г. армията е организирана основно в шест пехотни полка.
De var bare innstilt på en defensiv krig. I Norge eksisterte det så å si ikke noen ordentlig hær.
Начало на съвременната норвежка армия се поставя с военен указ на краля на Дания - Норвегия Кристиан IV от 18 януари 1628г.
Den norske hæren ble opprettet ved en krigsordinans fra Christian IV den 18. januar 1628. Den var bygget på legdsinndeling. Det betød at gårdene ble samlet i legder som skulle stille en soldat hver.
Всяко селско стопанство (имение - gård) било задължено да предостави за военна повинност един войник.
Ved enkelte avdelinger stilte man også vervede (gevorbne) soldater. Etter 1641 var hovedtyngden i hæren seks infanteriregimenter.
В първите години от съществуването си норвежката войска разчита основно на чуждестранни попълнения.
I de første årene, som i nyere tid, tjenestegjorde en stor andel av Hærens soldater utenlands.
Основна част от офицерите са германци и дори до 1772г. езикът на който се издават командите е немски.
Tyske offiserer tjenestegjorde i Norge, spesielt på 1600-tallet, og kommandospråket var tysk fram til 1772.
По време на Седемгодишната война (1756 - 1763г.) половината норвежка войска е изпратена в чужбина, основно да пази границата в Швезвиг и Холщайн.
Under sjuårskrigen (1756 til 1763) ble omtrent halvparten av den norske hæren sendt ut av landet. De var grensevakter i hertugdømmene Slesvig og Holsten.
Между 1760 и 1779г. военната част съставлява 77% от общия бюджет на Норвегия, но трябва да се отбележи, че по онова време държавата е имала много по-малка социална функция, сравнено с днес.
Dette var en kostbar affære for den norske staten: Mellom 1760 og 1779 går omtrent 77 prosent av utgiftene på statsbudsjettet til Forsvaret. Det må nevnes at på den tiden hadde staten mye mindre sosiale utgifter enn i dag.
През 1808г.
I 1808 kom Norge i krig igjen.
Норвегия отново влиза във война. Дания - Норвегия взема френска страна във войната с Великобритания.
Danmark-Norge lå mellom Frankrike og Storbritannia i napoleonskrigene, og endte opp i krig på Napoleons side.
Шведските войски нахлуват в норвежките окръзи Йостфол (Østfold) и Йостердален (Østerdalen), но са отблъснати от норвежката войска, предвождана от принц Кристиан Аугуст.
Svenske styrker rykket inn i Østfold og Østerdalen, men en norsk hær under prins Kristian August drev dem tilbake.
Британският флот налага морска блокада на Норвегия, предизвиквайки продоволствена криза.
Britiske skip blokkerte Norge, og sult og nød ble resultatet.
Норвежкият флот е унищожен, а моряците взети в британски плен.
Norske skip langs kysten ble oppbragt, og mannskapene endte opp i britisk krigsfangenskap.
В редски случаи от норвежките острови и фиорди излизат малки канонерки, които влизат в битки с единични британски кораби, но тези действия са спорадични и със спорен успех, предвид смазващото британско морско превъзходство.
Av og til kunne norske skjærgårdsbåter med lette kanoner gjøre alvorlig motstand, men stort sett var den britiske sjøkrigsmakten fullstendig overlegen.
Строежът на тези канонерки е сведен в два класа. 60~70-футови шлюпове с екипаж от 60 - 70 моряци и офицери и до 45-футови яхти с екипаж до 45 души.
For å erstatte de utrangerte skjærgårdsbåtene og galeiene ble det satset på å bygge opp kanonbåter i to klasser: En for sjalupper opp til 60-70 fot og med et mannskap på 60-70 mann og en for joller på inntil 45 fot og med 20-25 manns besetning.
Епичната пиеса "Терйе Виген" на великия норвежки драматург Хенрик Ибсен се развива именно около тези събития.
Henrik Ibsens episke dikt Terje Vigen omhandler nøden i denne perioden.
До 1814г. са построени по над петдесет бройки от всеки от двата типа и са подобрени бреговите укрепления.
I perioden fram til 1814 ble det bygget over femti av hver skipstype, og samtidig ble festningsverkene utbedret.
Това дава и зачатъците на норвежката военна индустрия.
Dette ansporet også norsk våpenindustri.
В норвежки металургични фабрики са произвеждани оръдия, а в Берген, Осло и Конгсберг е произвеждан барут.
Kanoner ble produsert på norske jernverk, og i Bergen, Oslo og Kongsberg ble det produsert krutt.
След разгромът на Наполеон на Виенския конгрес Норвегия е отстъпена в персонална уния с Кралство Швеция, от една страна за наказание за съюза на Дания с Наполеон, а от друга, за да бъде компенсирана участничката в анти-френската коалиция Швеция за загубата на Финландия през 1809г. от Руската империя.
Etter Napoleons katastrofale felttog i Russland i 1812 mistet han nær 400 000 mann. Året etter kom flere nederlag på slagmarken, og etter napoleonskrigenes slutt krevde den nye svenske kronprinsen Karl Johan Norge som krigserstatning. Et av punktene i fredsavtalen var at Norge skulle ha sitt eget forsvar.
Първият норвежки Генерален щаб е организиран на 22 май 1814г. След унията с Швеция е формиран отново през 1817г.
Den første norske generalstaben ble opprettet 22. mai 1814 og opprettholdt videre under hærordningsplanen av 1817.
До 1853г. е командван от Генерал-адютант за норвежката войска, след което е създаден постът на Командващ на норвежката армия.
Etter unionen med Sverige ble generalstaben fram til 1853 ledet av generaladjutanten for Den norske armé. Senere overtok Armékommandoen.