Хайнрих II управлява под господството на чичо му Герхард V фон Юлих († 1328).
Hendrik was in 1336 met Maria van Namen, een dochter van Jan I van Namen en Maria van Artesië, getrouwd. In 1337 besloot hij samen met zijn zwager Filips III van Namen via Cyprus naar het Heilige Land af te reizen. Tijdens hun oponthoud in Famagusta, gedroegen hij en zijn metgezellen zich echter zo slecht, dat de burgers van Famagusta besloten om ze allemaal te doden. Hendrik en de markgraaf van Namen werden daarop begraven in de Franciscanerkerk van Famagusta.(E. de Borchgrave, art.
Хайнрих II умира през септември 1337 г. във Фамагуста.
Met Hendrik II stierf de oude naam "van Vianden" in de mannelijke lijn uit.
С Хайнрих II през 1337 г. старата фамилия „Вианден“ изчезва по мъжка линия. С женитбата на дъщеря му наследничката Мария фон Вианден през 1346 г. за Симон III фон Спонхайм-Кройцнах графството Вианден е до 1417 г. в ръцете на графовете на Спонхайм.
Hij liet slechts een jonge dochter na, Maria van Vianden, die in 1346 met Simon III van Sponheim-Kreuznach trouwde. Hun dochter Elizabeth liet in 1417 haar bezittingen na aan Engelbrecht I van Nassau, de kleinzoon van haar oom Otto II van Nassau-Dillenburg.
Вдовицата му се омъжва втори път 1340 г. за Тибот дьо Бар господар на Пиерепонт († 1353/1354).
Zijn weduwe hertrouwde in 1340/1342 met met Thibaut van Bar ( - 1353/1354), heer van Pierrepont.
Герб
Wapen van Hendrik II van Vianden.
Хайнрих II фон Вианден (на немски: Heinrich II von Vianden; * 1317; † септември 1337 във Фамагуста) е 9-тият граф на Вианден (1316 – 1337).
Hendrik II van Vianden (Duits: Heinrich II von Vianden; ? - Famagusta, september 1337) was van 1315/1316 tot 1337 de negende graaf van Vianden (samen met zijn zus Adelheid van Vianden).
Той е син на граф Филип II фон Вианден († 1315/1316) и съпругата му Аделхайд фон Арнсберг, дъщеря на граф Лудвиг фон Арнсберг († 1313) и Петронела (Пиронета) фон Юлих, дъщеря на граф Вилхелм IV фон Юлих. Внук е на граф Готфрид I фон Вианден († 1307/1310).[1] Сестра му Аделхайд (1309 – 1376) се омъжва за граф Ото II фон Насау-Диленбург от род Насау-Зиген.
Hij was de zoon van graaf Filips II van Vianden (overleden in 1315/1316) en diens vrouw Adelheid van Arnsberg, dochter van graaf Lodewijk van Arnsberg (overleden in 1313) en Petronilla van Gullik, dochter van graaf Willem IV van Gulik, en de kleinzoon van graaf Godfried I van Vianden (overleden in 1307/1310).[1] Zijn zus Adelheid (1309-1376), met wie hij het graafschap deelde, was getrouwd met graaf Otto II van Nassau-Dillenburg, uit het Huis Nassau-Siegen.
Хайнрих II се жени 1335/1336 г. за Мария фон Намюр-Дампиер (* 1322; † пр.
Henry II trouwde in 1335/1336 met Maria van Namen (1322 - ca.
29 октомври 1357), дъщеря на Йохан I Дампиер, граф на Намюр.
29 oktober 1357), dochter van Jan I, markgraaf van Namen.
Те имат една дъщеря:
Zij hadden samen één dochter:
Мария фон Вианден (* 1337, † 1400), наследничка, омъжена на 23 юли 1348 г. за граф Симон III фон Спонхайм-Кройцнах († 1414), от 1349 г. граф на Вианден. [2]
Maria van Vianden (1337 - 1400), erfdochter, op 23 juli 1348 getrouwd met graaf Simon III van Sponheim-Kreuznach (overleden in 1414), vanaf 1349 graaf van Vianden.[2]
Хайнрих II фон Вианден
Hendrik II van Vianden
Фамилия
Vrouw en kind
24°47′06″ и. д. / 42.154167° с. ш. 24.785° и. д. 42.154167, 24.785 Столипиново Страна България Област Област Пловдив Община Община Пловдив Част от Пловдив
Stolipinovo Situering Land Bulgarije
Крушето е село в Северна България.
Krušeto is een dorp in Noord-Bulgarije.
То се намира в община Горна Оряховица, област Велико Търново.
Het is gelegen in de gemeente Gorna Oryahovitsa, district Veliko Tarnovo.
При преброяването през 1893 г. населението на село Крушето е 624 жители.
Bij de volkstelling van 1893 telde het dorp Krušeto 624 inwoners.
Селото се намира на левия бряг на река Росица, близо до вливането ѝ в река Янтра, на 21 км северно от гр. Горна Оряховица и на 26 км северно от гр. Велико Търново.
Het dorp ligt op de linkeroever van de Rositsarivier, vlakbij de samenvloeiing met de Yantrarivier, 21 km ten noorden van de stad Gorna Oryahovitsa en 26 km ten noorden van de stad Veliko Tarnovo.
Петър Бочев (1920 – 1944), военен ас, летец
Petar Bochev (1920 - 1944), piloot
Сведенията за с. Крушето са извадки от книгата „Летопис за едно село“, издадена през 2004 г. от Николина Георгиева Захариева по случай 125-ата годишнина на селото.
De informatie over het dorp Krušeto zijn fragmenten uit het boek "Kroniek van een dorp", gepubliceerd in 2004 door Nikolina Georgieva Zaharieva ter gelegenheid van het 125-jarig bestaan van het dorp.
Село Крушето се намира в северозападната част на община Горна Оряховица и землището му граничи с общините Велико Търново и Полски Тръмбеш.
Het dorp Krušeto is gelegen in het noordwestelijke deel van de gemeente Gorna Oryahovitsa en land grenst aan de gemeenten Veliko Tarnovo en Polski Trambesh.
Селото отстои на 20 km от общинския център.
Het dorp ligt op 20 km van het gemeentelijk centrum.
При последното преброяване на населението през 2001 г. селото има 1033 жители и 374 домакинства.
Bij de laatste volkstelling in 2001 telde het dorp 1033 inwoners en 374 huishoudens.
↑ www.grao.bg. ↑ „Невидимите крепости по долното течение на Янтра“, проф.
↑ „Невидимите крепости по долното течение на Янтра“, проф.
Пламен Павлов, 11.10.2019 ↑ „Справка за населението на село Крушето, община Горна Оряховица, област Велико Търново, НСИ“. // nsi.bg.
Пламен Павлов, 11.10.2019 ↑ „Справка за населението на село Крушето, община Горна Оряховица, област Велико Търново, НСИ“. nsi.bg.
Посетен на 20 януари 2019. ↑ „The population of all towns and villages in Veliko Tǎrnovo with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de.
Geraadpleegd op 20 януари 2019. ↑ (en) „The population of all towns and villages in Veliko Tǎrnovo with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. citypopulation.de.
Посетен на 20 януари 2019. (на английски) ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org.
Geraadpleegd op 20 януари 2019. ↑ (en) „Ethnic composition, all places: 2011 census“. pop-stat.mashke.org.
Посетен на 20 януари 2019. (на английски)
Geraadpleegd op 20 януари 2019.
Селото се споменава в турски регистър от края на XVII и началото на XVIII век. В списък на пълнолетните мъже християни от Търновските села, съхранен в ориенталския отдел на Народната библиотека Кирил и Методий под сигнатура ВД 97/12 се споменава за село Армутлий, Търновски санджак, под владението на Фуруз бей (днешно Крушето).
Het dorp wordt vermeld in een Turks register uit het einde van de 17e en het begin van de 18e eeuw.
В близост до село Крушето се намират останките на Никополис ад Иструм и Калето със запазени и до днес стени.
In de buurt van Krušeto zijn de overblijfselen van Nikopolis ad Istrum en Kaleto met muren die tot op de dag van vandaag bewaard zijn gebleven.
За крепостта Калето или Кале баир, както я наричат турците, съобщава и Стефан Стефанов в книгата си „Старините по долния басейн на Янтра“ от 1956 г.[2] По време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. турското население изоставя селото и на 30 януари 1879 г. то е заселено с българи – бежанци от Еленско и Тревненско.
Het fort Kaleto of Kale bair, zoals de Turken het noemen, werd ook vermeld door Stefan Stefanov in zijn boek "Antiquities along the Lower Yantra Basin" uit 1956. [1] Tijdens de Russisch-Turkse oorlog van 1877-1878 verliet de Turkse bevolking het dorp sindsdien wordt het bewoond door Bulgaren - vluchtelingen uit Elensko en Trevnensko.
Първите преселници са от махалите Йовковци, Средни колиби, Мрътвица, Чемшири, Харваловци и от Тревненско.
De eerste kolonisten kwamen uit de gehuchten Jovkovtsi, Sredni kolibi, Mrtvitsa, Chemshiri, Harvalovtsi en Trevnensko.
През 1880 г. селото получава българското име Крушето.
In 1880 kreeg het dorp de Bulgaarse naam Krušeto.
Първият кмет е Пенчо Станев. През 1881 – 1883 г. турското население се завръща и започва да продава имотите си, за да се пресели в Лозенградско.
De Turkse bevolking keerde terug en begon hun eigendommen te verkopen om naar Lozengradsko te verhuizen.
През 1883 г. започва строежа на храм, който е завършен през 1884 г. и тържествено осветен от Н.В.П. Търновски митрополит Климент на Димитровден, 26 октомври. Църковни настоятели са Ганчо Йонев, Цаню Колев, Иван Денев, Петър Цонев, Пенчо Станев и Иван Караиванов, а първият свещеник, служил в храма е Тодор Цонев. През 1907 г. е поставена и осветена камбаната на храма.
In 1883 begon de bouw van een kerk, die in 1884 werd voltooid en plechtig werd ingewijd door H.V.P. Metropoliet Kliment van Tarnovo op Dimitrovden 26 oktober.
В църковния двор е построено начално училище. Първите учители са Йордан и Ефтима Загорови.
Op het voormalige kerkhof werd een basisschool gebouwd.
През 1921 година е построена прогимназия „Св. св.
In 1921 werd de middelbare school "St.
Кирил и Методий“.
St.
През 1929 г. учителят Петър Поппетров организира детски църковен хор, а през 1930 г. учителката Татяна Козарова основава Младежки Червен кръст. През 1906 г. е учредено читалище „Напредък“ с председател Иван Загоров. През 1901 г. селото се сдобива с гара на новопостроената железопътна линия Русе – Горна Оряховица, която днес е необслужвана спирка.
Cyrillus en Methodius".
През 1922 г. е създадена кредитна кооперация с председател Иван Иванов. През 1900 г. е открито земеделско училище „Боруш“ гара Крушето.
In 1901 kreeg het dorp een station aan de nieuw aangelegde spoorlijn Ruse - Gorna Oryahovitsa waar anno 2022 geen treinen meer stoppen.
Въоръжените сили на Кралство Нидерландия (официално Нидерландски военни сили - Nederlandse krijgsmacht), представляват държавната организация, на която е възложена отбраната и териториалната цялост на страната.
De Nederlandse krijgsmacht is de militaire organisatie van het Koninkrijk der Nederlanden.
Съставени са от четири компонента:
Ze bestaat uit vier "wapens":
Кралски военно-морски сили Кралски сухопътни войски Кралски военно-въздушни сили Кралско маршалство (жандармерия)
Koninklijke Marine (KM) Koninklijke Landmacht (KL) Koninklijke Luchtmacht (KLu) Koninklijke Marechaussee (KMar)
Организация
Organisatie
От 2005г. структурата на въоръжените сили е дълбоко реформирана, като видовете въоръжени сили са обединени в единна структура.
Sinds 2005 zijn de vier krijgsmachtdelen geen zelfstandige organisaties met een eigen bevelhebber meer.
Главните щабове на видовете въоръжени сили са трансформирани в оперативни командвания на силите, подчинени директно на Командващия бойните сили:
De Koninklijke Marine (KM), Koninklijke Landmacht (KL) en de Koninklijke Luchtmacht (KLu) zijn georganiseerd in drie operationele commando's (OPCO's) die direct onder bevel van de Commandant der Strijdkrachten (CDS) vallen:
Командване морски бойни сили (военно-морски сили) Командване наземни бойни сили (сухопътни войски) Командване въздушни бойни сили (военно-въздушни сили)
het Commando Zeestrijdkrachten (CZSK) is de zeemacht, het Commando Landstrijdkrachten (CLAS) vormt het landleger, het Commando Luchtstrijdkrachten (CLSK) omvat de luchtcomponent.
Четвъртият вид въоръжени сили - Кралското маршалство изпълнява едновременно функциите на жандармерия и на военна полиция, подобно на френската Национална жандармерия и също като нея е на двойно подчинение на нидерландските министерства на отбраната и на вътрешните работи.
Het vierde operationele commando, de Koninklijke Marechaussee (KMAR), is het militaire politiekorps. De marechaussee valt vanwege de specifieke taakstelling doorgaans niet direct onder bevel van de CDS, maar rechtstreeks onder de secretaris-generaal van het Ministerie van Defensie.
В новата обединена структура на въоръжените сили логистичните организации на видовете сили са обединени в:
De OPCO's worden ondersteund door het Commando DienstenCentra (CDC) en de Defensie Materieel Organisatie (DMO).
Нидерландия е унитарна държава, но същевременно е обединено кралство, в което Кюрасао и Аруба в Карибите представляват отделни държавни формирования обединени в персонална уния с Нидерландия и с общ държавен глава.
Er bestaan binnen het koninkrijk ook nog kleine lokale militaire korpsen op Curaçao (de Curaçaose Militie) en op Aruba (de Arubaanse Militie).