„Под игото“ е роман в три части на българския писател Иван Вазов, цялостно публикуван за първи път през 1894 г. и определян като първия пример за този жанр в българската литература.[1] Творбата е най-популярното и ценено произведение на автора, донасяйки безсмъртна литературна слава на създателя си, както и най-четената и превеждана българска книга.
„Под игото“ е роман во три делови на бугарскиот писател Иван Вазов, целосно публикуван за први пат през 1894 г. и определуван како првиот пример за тој жанр во бугарската литература.[1] Творбата е најпопуларното и ценето произведение на авторот.
Романът е написан по време на изгнание на Вазов в Одеса и е пренесен в България с руската дипломатическа поща.
Романот е напишан по време на изгнанството на Вазов во Одеса и е пренесен во Бугарија со руската дипломатска пошта.
Публикуван е от издателство издателство „Т.
Публикуван е од издателството „Т.
Чипев“. През 2009 година романът печели първо място в „Голямото четене“ (класация на най-любимите и четени книги на българите).
Чипев“.
Основни опозиции: срам – слава, тъмнина – светлина. Подзаглавието му е „Из живота на българина в навечерието на Освобождението“Създаден е през периода 1887 – 1888 в Одеса (тогава Руската империя, сега Украйна).
Подзаглавието му е „Из животот на бугаринот во навечерието на Ослободувањето“ Создаден е во периодот 1887 – 1888 во Одеса (тогаш Руската империја, сега Украина).
Първата част е публикувана за първи път през 1889 г. в „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина".
Првиот дел е публикуван за први пат през 1889 г. во „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина".
През 1890 г, в същия сборник са публикувани и останалите части.
През 1890 г, во истиот сборник се публикувани и останатите делови.
През 1894 г. излиза като самостоятелна книга.
През 1894 г. излегува како самостојна книга.
Пълен текст на произведението Vazoff, I. Under the Yoke.
Полн текст на творбата Vаzoff, I. Undеr thе Yokе.
A Romance of Bulgarian Liberty.
А Romаncе of Bulgаriаn Libеrty.
With an Itroduction by E. Goss.
With аn Itroduction by Е. Goss.
A New and Revised Edition.
А Nеw аnd Rеvisеd Еdition.
Свети Софроний Врачански, известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, а по-късно Врачански епископ, е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Св.
Свети Софрониј Врачански, познат и со своето светското име поп Стојко Владиславов, а подоцна Врачански епископ, е бугарски народен просветител, духовник и прв следбеник на делото на Св.
В началото на 19 век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност.[2] Автор е на сборника „Неделник“ - първата печатна книга на новобългарски език.
Во почетокот на 19 век тој е приман од руската и романската влада за основен претставник на бугарската заедница. Автор е на зборникот „Неделник“ - првата печатна книга на новобугарски јазик. Канонизиран е за светец од Бугарската православна црква со писмен акт на патријарх Кирил во 1964 г.[2] Неговата автобиографија, "Житие и страданија грешнаго Софронија" (ок.
Канонизиран е за светец от Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 г.
1804 г.), е првата автобиографија пишана на бугарски јазик. Автор е на на првиот препис на Паисиевата "Историја словенобугарска".
↑ slovo.bg: Биографични бележки - Софроний Врачански ↑ Радев, Иван.
↑ slovo.bg: Биографични белешки - Софрониј Врачански ↑ Радев, Иван.
История на българската литература през Възраждането.
Историја на бугарската литература през Ренесансата.
Велико Търново, Абагар, 2007.
Велико Трново, Абагар, 2007.
ISBN 978-954-427-758-1. с.
ISBN 978-954-427-758-1. со.
Периодическо издание на Българското книжовно дружество. кн.
Периодическо издание на Бугарското книжевно друштво. кн.
„Кириакодромион, сиреч Неделник“ (електронно факсимиле на екземпляр от софийската Народна библиотека) „Кириакодромион, сиреч Неделник“ (електронно факсимиле на екземпляр от Библиотеката на Конгреса във Вашингтон) Софрониев препис на „История славянобългарска“ (електронно факсимиле) Житие и страдания грешного Софрония (пълен текст)
„Кириакодромион, сиреч Неделник“ Софрониев препис на „Историја славовенобугарска“ Житие и страдања грешного Софрония (полн текст)
Външни връзки
Надворешни препратки
Карасинанци или Кара Синан (на гръцки: Πλάγια, Плагия, до 1928 година Καρασινάν, Карасинан[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 304 души население (2001).
Карасинанци или Кара Синан (на грчки: Πλάγια, Плагия, до 1928 година Καρασινάν, Карасинан) е село во Грција, општина Пајонија, област Централна Македонија со 304 човеци население (2001).[1]
Селото е разположено на около 12 километра северно от град Боймица (Аксиуполи).
Селото е расположено на околу 12 километри северно од град Бојмица (Аксиуполи).
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Смол (Smol) е посочено като селище в каза Карашнан (Carachnan) с 400 домакинства, като жителите му са 1496 мюсюлмани.[2]
Во „Етнографија на вилаетите Адријанопол, Монастир и Салоника“, издадена во Константинопол во 1878 година и статистиката, којашто одразува на машкото население од 1873, Смол (Smol) е посочено като населба во кажа Карашнан (Cаrаchnаn) со 400 домаќинства, като жителите му се 1496 муслимани.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония.
Според статистиката на Васил Канчов („„Македония.
Етнография и статистика“) в 1900 година Кара Синанъ е село в Гевгелийска каза с 2000 жители турци.[3]
Етнография и статистика““) во 1900 година Кара Синанъ е село во Гевгелиска каза со 2000 жители турци.[3]
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция.
Во 1913 година после Втора балканска војна селото попада во Грција.
След Гръцко-турската война в 1922 година турското население се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци.
После Грчко-турската војна во 1922 година турското население се иселува во Турција и на негово место се настанени грци бежанци.
В 1928 година Карасинанци е чисто бежанско село със 190 семейства и 799 жители бежанци.[4]
Во 1928 година Карасинанци е чисто бегалско село со 190 семејства и 799 жители бежанци.[4]
Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр.
Статистика на населението од 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр.
22°29′21.12″ и. д. / 41.0764° с. ш. 22.4892° и. д. 41.0764, 22.4892 Карасинанци Страна Гърция Област Централна Македония Дем Пеония Географска област Боймия Надм. височина 189 m Население (2001) 304 души
Карасинанци
Георгафия
Георгафија
Ку̀па[1] (на гръцки: Κούπα) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 68 души население (2001).
Ку̀па (грчки: Κούπα : ) е село во Грција, општина Пајонија, област Централна Македонија со 68 жители (2001).[1]
Карта на Влахомъглен
Карта на Меглен
Селото е разположено високо в североизточната част на планината Паяк. в прохо, на около 30 километра североизточно от Къпиняни.
Селото е лоцирано високо во североисточната дел на планината Пајак. во прохо, на околу 30 километри североисточно од Капињани.
Отдалечено е на 30 километра северозападно от град Боймица (Аксиуполи) и на 5 километра югозападно от съседното влашко село Люмница (Скра).
Удалено е на 30 километри северозападно од град Бојмица (Аксиуполи) и на 5 километри југозападно од соседното влашко село Љумница (Скра).
В края на XIX век Купа е едно от влашките (мъгленорумънски) села в областта Влахомъглен в Гевгелийска каза на Османската империя.
Во краеви на XIX век Купа е едно од влашките (мегленовлашките) села во областа Меглен во Гевгелиска каза на Османската империја.
Църквата „Успение Богородично“ в Купа е от първата половина на XIX век.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman.
Црквата „Успение Богородично“ во Купа е од првата половина на XIX век.[2] Александар Синве („Lеs Grеcs dе l’Еmpirе Ottomаn.
Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Купа (Koupa), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[3]
Еtudе Stаtistiquе еt Еthnogrаphiquе“), којшто се основава на грчки податоци, во 1878 година пишува, дека во Купа (Koupа), Мегленска епархија, живеат 480 грци.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония.
Според статистиката на Васил Канчов („Македонија.
Етнография и статистика“) в 1900 година в Купа живеят 600 власи християни.[5] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Купа има 468 власи и в селото има влашко училище.[6]
Етнография и статистика“) во 1900 година во Купа живеат 600 власи христијани.[5] Според секретари на Бугарската екзархија Димитар Мишев („Lа Mаcédoinе еt sа Populаtion Chrétiеnnе“) во 1905 година во Купа има 468 власи и во селото има влашко училиште.[6]
По данни на Екзархията в 1910 година Купа има 102 семейства, 600 жители власи и една черква.[7]
По податоци на Егзархијата во 1910 година Купа има 102 семејства, 600 жители власи и една црква.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Купа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
При избувнувањето на Балканската војна во 1912 година двајца човеци од Купа се доброволци во Македонско-одрински доброволни чети.[8]
През войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война Купа попада в Гърция.
Во војната во селото влегуваат грчки војски и после Втора балканска војна Купа потпада во Грција.
22°21′29″ и. д. / 41.07° с. ш. 22.358056° и. д. 41.07, 22.358056 Купа Страна Гърция Област Централна Македония Дем Пеония Географска област Влахомъглен Надм. височина 778 m Население (2001) 68 души
Купа
Мая даг или Маядаг (на гръцки: Φανός, Фанос, до 1926 година Μαγιαδάγ, Маядаг,[1] на турски: Mayadağ, Маядаа) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония със 168 души население (2001).
Маја Даг или Мајадаг (на грчки: Φανός: , Фанос, до 1926 година Μαγιαδάγ, Мајадаг, на турски: Mаyаdаğ, Мајадаа) е село во Грција, општина Пајонија, област Централна Македонија со 168 жители (2001).[1]
Селото е разположено в североизточните склонове на планината Паяк на 14 километра северно от град Боймица (Аксиуполи).
Селото е лоцирано во североисточните падини на планината Пајак на 14 километри северно од град Бојмица (Аксиуполи).
Площадът в Маядаг през Първата световна война
Плоштадат во Маја Даг во Првата светска војна
В 19 век Мая даг е голямо турско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя.
Во 19 век Маја Даг е големо турско село во каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империја.