Мкомази е жизненоважно убежище за два силно застрашени вида – черния носорог и африканското диво куче, наричано още хиеново.
Mkomazi è un habitat di vitale importanza per due specie minacciate di estinzione: il rinoceronte nero e il cane selvatico africano.
И двата вида са успешно реинтродуцирани тук повторно.
Entrambi sono stati reintrodotti con successo proprio qui.
Скитник по природа, дивото куче може да се види почти навсякъде из Убежището, а черният носорог е ограничен до оградени терени, които гарантират неговата безопасност.[1]
Vagabondi per natura, i cani selvatici possono essere osservati quasi dovunque nel Parco, mentre il rinoceronte nero è limitato all'interno di grandi aree recintate, per garantire la sua sicurezza contro gli appetiti dei bracconieri.[1]
Черен носорог
Rinoceronte nero
Реинтродуцирането на африканското диво куче е изключително сложна операция, поради уникалната социална структура на животните и необходимостта от широка гама подходящи видове плячка.[13] Първите критично застрашени африкански диви кучета пристигат в парка през 1995 година. Началото е положено с 25 кученца от три различни семейства от масайската степ, място, където местните животновъди масаи ги тровят за да запазят добитъка си.
La reintroduzione del cane selvatico africano è un'operazione estremamente complessa a causa dell'organizzazione interna del branco e la necessità di garantire una vasta gamma di animali da preda adatti.[13] I primi 25 cuccioli di licaone reintrodotti sono arrivati all'inizio del 1995, con tre gruppi provenienti da tre diverse famiglie della Masai Steppe, un territorio dove i pastori Masai invece cercano di avvelenarli per proteggere il bestiame.
В днешно време в Мкомази тече ветеринарна програма според която всички са ваксинирани срещу бяс, гана, лептоспироза и парвовируси. Извършени са изследвания на ДНК, които показват обещаващо биоразнообразие между трите семейства и генетична жизнеспособност на поколенията.
Il programma di assistenza veterinaria di Mkomazi effettua analisi del DNA per osservare l'andamento della diversificazione genetica della popolazione, che per il momento sono promettenti.
Под кожата на всяко куче е поставен микрочип така, че екземплярите от различните семейни групи да могат да бъдат идентифицирани.[14] При дивото куче успеваемостта на реинтродукцията достига до 60% и през 2012 година в парка има вече 52 кучета в 4 разплодни групи.[12][15]
Ogni animale ha un chip sottopelle in modo da identificare i cuccioli originali secondo la loro famiglia iniziale.[14] Il programma ha registrato un buon successo, dato che che nel 2012 sono stati censiti 52 capi, divisi in quattro gruppi.[12][15]
В Мкомази живеят и някои видове, които са рядкост за Танзания – орикс бейза от подвида Oryx beisa callotis с красиви много дълги рога и раираното малко куду с характерни спираловидно завити рога.[1] В страната паркът е защитената територия с най-голяма популация от необичайната жирафова газела геренук.[7] Благодарение на дългата си стройна шия и изправена на задните си крака, тя успява да достигне по-високи клони на акациевите дървета, недостижими за останалите антилопи.[1] Подсемейство антилопите е представено още от газела на Грант, дик-дик и импала.[2][10] Крайречните гори са дом и за редки видове черно-бели колобуси.[7]
A Mkomazi vivono alcune specie che anche i Tanzania sono considerate rare: l'Oryx di Baes (sottospecied i Oryx callotis?) con corna molto belle e lunghe, il Kudu (minore?) con le caratteristiche corna a spirale.[1] Il parco è anche la zona protetta che ospita la maggior popolazione dell'insolita Gazzella gerenuk (?).[7] che grazie al suo lugo collo esile e in piedi sulle zampe posteriori riesce a raggiungere i rami più alti delle piante di Acacia, inaccessibuili agli altri geeri di ANtilope.[1] Tra le sottofamiglie di Antilopi, sono presneti la gazzella di Grant, il dik-dik e l'impala.[2][10] I boschi ripariani ospitano le rare Colobus (??) bianche e nere.[7]
Екземплярите, отглеждани за разплод в парковете Мкомази и Цаво са от подвида източноафрикански черен носорог (Diceros bicornis michaeli). До този момент в Танзания съществуват само три много малки и силно уязвими групи от този подвид – в кратера Нгоронгоро, Националния парк Серенгети и Ловния резерват Селъс.
Gli esemplari allevati per la riproduzione nei parchi di Mkomazi e Tsavo sono sottospecie del rinoceronte nero africano (Diceros bicornis Michaeli) In Tanzania ci sono tre famiglie, piccole e molto vulnerabili, di questo animale - nel cratere di Ngorongoro, nel Serengeti e nella Riserva di Selous.
Черният носорог е интродуциран на територия, опасана със здрава ограда с електрозащита, заемаща 45 km2 в рамките на парка.
I rinoceronti sono stati reintrodotti in una zona circondata da una forte recinzione con protezione elettrificata, che copre 45 km2 all'interno del parco.
Идеята е да се създадат жизнеспособни популации, носорозите да достигнат 25 броя, след което тяхното потомство да бъде използвано за укрепване на съществуващите популации в Танзания и Кения.
L'obiettivo è do creare una popolazione di 25 capi, che si considera in condizione di produrre cuccioli da spostare per rafforzare le popolazioni esistenti in Tanzania e in Kenya.
Наскоро територията на Убежището е разширена с още 50 km2. Посещенията на туристи в него почти не се допускат.[16]
Recentemente, il territorio è stato esteso di altri 50 km2 all'interno dei quali non sono ammessi i giri turistici.[16]
В наше време двата парка общо имат голяма плътност от черни носорози, далеч по-висока от тази на Южна Африка и повечето защитени територии на континента.
Oggi i due parchi di Mkomazi e Tsavo hanno comunque una popolazione di rinoceronti molto elevata, se comparata a quella delle altre zone protette africane, compreso il Sudafrica.
Условията за живот са изключително благоприятни, тъй като растителността е изобилна и подходяща за хранителните вкусове на носорозите. Плодородието и многообразието ѝ се дължат на богатите вулканични почви и бимодалния модел на валежите.[16]
Le condizioni di vita sono molto favorevoli perché la vegetazione è abbondante e adatta ai gusti alimentari dei rinoceronti, sufficientemente rigogliosa e diversificata grazie alla natura vulcanica del terreno e al clima bimodale.[16]
Птици
Uccelli
Златногръд скорец
Starling di Zlatnograd ??
Паркът е чудесна дестинация за любителите на птичия свят с най-малко 405 записани вида птици.[6] В големи количества присъстват гълъби, тъкачи, Bucorvus leadbeateri и токачки.[1] Тук могат да се видят папагали, корморани, пеликани, фламинго, рибарчета, дъждосвирци, патици, степен орел, орел от вида Aquila wahlbergi, туракоподобната Corythaixoides[7], предпочитащата територии с голи, трънливи храсти Coracias naevius, обикновена токачка, Tockus deckeni, ястреб от вида Melierax poliopterus, перлена кукумявка (Glaucidium perlatum), стърчиопашката Macronyx aurantiigula, малкият африкански червенокоремен папагал, дългоопашатият жълто-зелен папагал Poicephalus senegalus, розовогърда чучулига, златногръд скорец, нектарникът Nectarinia hunteri, сокол пигмей, мишелов от вида Buteo augur[5][17][18], ендемичните за страната лешоядова тъкачка и папунякът от вида Phoeniculus damarensis.[1][18]
Il parco costituisce una destimazione ideale per gli amanti dell'ornitologia, dato che ospita almeno 405 specie di Uccelli.[6] Sono presenti in grande quantità i Piccioni, i tessitori, il Bucorvus leadbeateri e la Faraona.[1] Qui si possono osservare Pappagalli, cormorani, pellicani, fenicotteri, martin pescatore, trampolieri, anatre, aquila della steppa, Aquila wahlbergi, Musofagidi Corythaixoides[7], Coracias naevius, faraone elmetto, Tockus deckeni, falchi della specie Melierax poliopterus, gufo della perla (Glaucidium perlatum), ballerina Macronyx aurantiigula, il piccolo pappagallo africano, il pappagallo granatiere giallo-verde Poicephalus senegalus, la rozovogarda lark (??), lo storno di Zlatnograd, la nettarina Nectarinia hunteri, il falcone pigmeo, la poiana della specie Buteo augur[5][17][18], il tessitore leshoyadova (??) che è endemica e l'upupa della specie Phoeniculus damarensis.[1][18]
Паркът е обитаван и от някои едри птици като щрауси, дропла кори, птица-секретар, птици носорози и много едрият боен орел (Polemaetus bellicosus).[1] Макар и по-рядко срещани, тук могат да се видят характерните за сухата савана Turdoides aylmeri, птицата-мишка Colius leucocephalus, Turdus tephronotus, Rhodophoneus cruentus, Urorhipis rufifrons, скореца от вида Lamprotornis shelleyi, дребната, почти безопашата Sylvietta rufescens, пъстрата кълвачова птица Trachyphonus erythrocephalus, дългоопашатата сиво-черна Corythaixoides leucogaster, фазановата Dendroperdix sephaena, високо социализираната Eurocephalus anguitimens, дребната граблива птица Elanus axillaris и нектарник от вида Nectarinia nectarinioides.[17][18] Със своите 8 cm от върха на човката до края на опашката Anthoscopus musculus е една от двете африкански птици с най-малка дължина.[1][7]
Il parco è anche abitato da grandi uccelli, come struzzi, otarda corteccia (?), serpentario, tucano (?) e parecchi aquile Polemaetus bellicosus.[1] Meno frequentemente, qui si possono osservare le specie della savana arida Turdoides aylmeri, птицата-мишка Colius leucocephalus, Turdus tephronotus, Rhodophoneus cruentus, Urorhipis rufifrons, storni della specie Lamprotornis shelleyi, Sylvietta rufescens, minuscoli, quasi senza coda, picchi colorati della specie Trachyphonus erythrocephalus, granatiere grigio-nero, fagiano Dendroperdix sephaena, Eurocephalus anguitimens, molto socievole, il piccolo rapace Elanus axillaris e una specie di Nettarina Nectarinia nectarinioides.[17][18] e l'Anthoscopus musculus, uno dei più piccoli uccelli africani, che misura solo 8 cm dalla punta del becco alla coda.[1][7]
В последните години тук са записани някои птици, които не са били намирани досега в Танзания – Tchagra jamesi, Lamprotornis superbus, Sylvietta isabellina, Eremomela flavicrissalis.[6] Изключително рядко, но все пак е възможно да се наблюдава и чучулига на Фридман, рядка птица, обитаваща Танзания, Кения и Сомалия.[6][8] През зимния сезон в Северното полукълбо паркът приема някои мигриращи птици като белия и Абдимовия щъркели, евразийската синявица, степният блатар и други.[1][7][6]
Recentemnete sono stati riportate osservazioni di uccelli che normlamente non erano rilevati in Tanzania:Tchagra jamesi, Lamprotornis superbus, Sylvietta isabellina, Eremomela flavicrissalis.[6] Sempre più raramente è possibile osservare la lark friedman (??), una specie rara che abitano la Tanzania il Kenya e la Somalia.[6][8] Durante l'inverno boreale, il parco riceve alcuni migratori come le cicogne bianche e di Andimovya, il roller eurasiatico(?), la Albanella pallida e altri.[1][7][6]
Териториите около парка са богати по отношение на културата на различни етнически групи.
Il territorio del parco è ricco dal punto di vista culturale e ospita diversi gruppi etnici.
Това е рай за антрополози и туристи, които се интересуват от живота на малко известни племена.
L'ambiente è stimolante dal punto di vista antropologico e per i turisti che sono interessati a scoprire la vita delle popolazioni autoctone e poco note.
Хората паре (уапаре, уапарези, вуасу) принадлежат към племената от групата банту.
La gente dei Pare (Wapare, Waparezi, Wuasu) appartiene al gruppo dei Bantu.
За разлика от своите съседи, тавета, уазегуа и уакамба, те са по-високи и физически по-силни.
A differenza dei vicini Taveta, Wazegua e Wakamba, sono più alti e fisicamente più forti.
Основният им поминък са земеделието и животновъдството.
La loro occupazione principale è l'agricoltura e l'allevamento del bestiame.
В контраст с масаите, които са свикнали и използват вниманието на туристите, те се държат по-внимателно и не се опитва да продават фалшиви сувенири.[8]
Contrariamente ai Masai, sono schivi e meno avvezzi a richiamare l'attenzione dei turisti.[8]
Влечуги
Rettili
В Мкомази може да се наблюдава и голямо разнообразие от местни влечуги – питони и разнообразни видове змии, гущери агама и други.
Nelparco di Mkomazi si può osservare una vasta gamma di rettili locali: pitoni e varie specie di serpenti, lucertole del genere Agama e altre.
Във водите на река Умба живеят крокодили.[7]
Nel fiume Umba vive una popolazione di coccodrilli.[7]
При създаването си през 1951 г. защитената територия е трудно достъпна, не може да бъде конкуренция на Серенгети и Нгоронгоро и съответно да привлече финансова подкрепа.
All'epoca della sua istituzione come riserva, nel 1951, l'area è molto più difficoe da raggiungere rispetto alle aree vicine del Ngorongoro e di Serengeti, per cui non riceve sussidi e attenzioni paragonabili.
Чак през 1989 правителството на Танзания преразглежда статута на резервата и го определя като зона с национален приоритет, признавайки сериозното значение и важност на територията.[2][4]
Solo nel 1989 il governo tanzaniano rivaluta lo stato della riserva e la introduce nelle aree di prioritario interesse nazionale, riconoscendo l'importanza vitale del dito e la sua importanza.[2][4]
Туристи
Тurismo
Поради недостатъчното финансиране и ниското ниво на защита през 1970-те и 80-те години, местообитанията и дивата природа в Мкомази са значително застрашени от нашествието на селскостопански добитък и тежко бракониерство.
A causa della mancanza di fondi e del basso livello di protezione nel corso degli anni Settanta e Ottanta, l'habitat e la fauna selvatica dello Mkomazi sono state fortemente danneggiate, minacciata dall'invasione dei bracconieri e degli allevatori.
Това включва загуба на всички местни екземпляри от черен носорог и почти всички слонове.[16] Умишлените пожари, многобройни стада говеда, водени на паша тук и незаконният лов постепенно унищожават голяма част от естествената флора и фауна в района.
Questo ha comportato la quasi totale sparizione delle popolazioni di elefanti e rinoceronti.[16] Gli incendi intenzionali e il pascolo abusivo, oltre che la caccia, hanno depauperato gravemente la flora e la fauna del parco.
По онова време резерватът представлява класически пример за деградация. В един момент дори се стига до вероятността той да бъде официално отписан от защитените територии и освободен за селскостопански нужди.[2][3] В края на 2007 година отново се наблюдават много сериозни набези на едър рогат добитък, понякога достигащи до 10 000 глави.[15]
A quel punto, la riserva rappresentava un classico esempio di degrado, fino al punto da essere quasi svincolato dalla protezione legale e reinserito nel catasto dei terreni a disposizione dell'agricoltura.[2][3] Alla fine del 2007, sono state rilevate ancora delle gravi incursioni di bestiame, fino a 10.000 capi.[15]
Когато през 1951 година Мкомази за първи път е обявен за защитена територия, земята е обитавана от доста семейства от местните етнически групи, главно масаи и паре, занимаващи се с животновъдство.
Quando, nel 1951, Mkomazo è sttao dichiarato area protetta, il territorio era abitato principalmente dai Masai con il loro bestiame, piuttosto che dalle famiglie dei gruppi etnici locali.
Правителството им позволява да продължат да живеят там заедно с няколко хиляди говеда, кози и овце. Следколониалното правителство също ги оставя да пребивават в парка, тъй като приема, че са живели в този район в продължение на много години и че не представляват някаква заплаха за екологията на парка.[4] С течение на годините, обаче, възникват сериозни проблеми във връзка със собствеността и използването на земята между правителството, масаите и природозащитниците.[5] Появяват се спорове, които са продължителни и силно политизирани.[6] Поради разрастване на населението и броя на говедата през 1988 година цялото постоянно население е изселено, за да се намали натиска на животновъдите върху природната среда.[5]
Il governo ha permesso loro di continuare a vivere lì, con diverse migliaia di bovini, capre e pecore, anche il governo post-coloniale rinnova l'autorizzazione presumendo che risiedano lì da molto tempo e non costituiscano una minaccia per l'ecosistema.[4] Con l'andare degli anni, tuttavia, sorgono numerose contestazioni riguardo i titoli di proprietà della terra, il suo uso e viene istituito un tavolo di consultazione piuttosto animato tra governo e ambientalisti.[5] Appaiono controversie estremamente lunghe e il dibattito si politicizza.[6] A causa della crescita eccessiva della popolazione, nel 1988 sono stati revocati i permessi di pascolo per indurre lo spostamento delle popolazioni e ridurre la pressione ambientale, fatto salvo per le piccole popolazioni locali.[5]
Създадена е програма за опазване на Мкомази, която освен парка обхваща още 41 селища, граничещи с него, разположени в три области и два региона и обитавани от общо около 200 000 души.
Il programma di conservazione di Mkomazi comprende azioni per 200.000 persone, su un'area che copre 41 comunità limitrofe, in tre distretti di due regioni.
Благодарение на нея са изградени и оборудвани няколко местни начални училища и клиники. Наскоро е пуснат автобусът „Приятел на носорога“ („Rafiki те Faru“), който пътува до училища в околните села, действа като мобилна класна стая и кара учениците до новоизградения център за обучение в Убежището на носорозите.
Grazie a questo sono state attrezzate numerose scuole elementari e cliniche; recentemente è stato lanciato il servizio di bus "Amico del Rinoceronte" (Rafiki che Faru), che gira tra la scuola e i villaggi vicini, iniziando i ragazzi alla strategia di conservazione dei rinoceronti.
Целта е да се повиши осведомеността на населението и желанието за опазване на местните видове.[12]
L'obiettivo è quello di sensibilizzare l'opinione pubblica e stimolare il desiderio di proteggere le specie autoctone.[12]
Съвременно състояние
Stato attualeСъвременно състояние
През 1989 г. правителството на Танзания, съвместно с тръста Джордж Адамсън, започва рехабилитация на парка, включително възстановяване на местообитания и програми за реинтродуциране и развъждане на силно застрашените диви кучета и черен носорог.
A partire dal 1993, il governo tanzaniano, con l'appoggio del George Adamson Trust, ha iniziato la riabilitazione del parco, comprendendo il ripristino dell'habitat, il programma di reintroduzione e di allevamento dei licaoni e del rinoceronte nero.
Провежда се широка рехабилитация на инфраструктурата на резервата с работни дейности, подкрепени от местната общност и проекти, свързани със защита на дивата природа и поддържане на целостта на парка.[16] Ремонтирани са пътища, чрез изпомпване на подпочвени води са създадени нови водоизточници, създадена е радиотранслационна мрежа.[15] Наети са, обучени и оборудвани рейнджъри и въздушен патрул за борба с бракониерството.[2] Световното общество за защита на животните (WSPA) организира мобилен патрулен екип, работещ в периферията на Убежището и парка като цяло.
Sono stati avviati programmi di riabilitazione delle infrastrutture della riserva, insieme con attività di attivazione dell'economia locale a favore delle comunità, e con attività di protezione della fauna selvatica e preservazione dell'integrità del parco.[16] Sono state riparate strade, installato pompe per innalzare l'acqua dalle falde e offrire nuovi punti di abbeveramento.[15] Esiste un piano di formazioe per le guardie del parco e anche una pattuglia aera per combattere il bracconaggio.[2] La società mondiale per la protezione degli animali (WSPA) ha organizzato una squadra mobile lungo il perimetro della riserva dei rinoceronti e nel complesso del parco.
Само през първия месец екипът унищожава 300 капана и продължава с бързи темпове и много добри резултати през следващите месеци.[15]
Solo nel mese di avvio delle sue attività, la pattuglia ha individuato e distrutto 300 trappole e ha continuato con un buon ritmo a fornire risultati interessanti in termine di conservazione dell'ecosistema.[15]
Характерен изглед от парка
Un ambiente tipico del parco
Мкомази е единственият танзанийски парк, в който съществуват 7 изкуствено създадени водоема. Част от тях са затлачени, а други – вече почистени, като по този начин се повишава количеството на вода за водопой на дивите животни.
Mkomazi è l'unico parco della Tanzania dove esistono 7 laghetti artificiali, alcuni ostruiti e altri invece già ripuliti, aumentando considerevolmente la quantità di acqua a disposizione della fauna selvatica.
Съществува проект, според който на територията трябва да се изградят вятърни мелници за изпомпване на подземни води, което допълнително ще увеличи водата в парка, така необходима особено през сухия сезон.[4]
Esiste anche un progetto per la costruzione di mulini a vento per il pompaggio di acque sotterranee, che aumenterò notevolmente la disponibilità di acque, che è critica per il periodo di siccità.[4]
Мкомази е малко посещаван парк, в който животните не са така свикнали с превозни средства и хора както в други, по-популярни дестинации в страната.[5] Посещаван е от само 1 200 туристи годишно.[4] В парка съществува едно единствено място за настаняване на туристи. Това е полу-постоянният палатков лагер Бабу, разположен на 11 km от входа Занге навътре в парка, срещу прекрасен хълм, осеян с огромни баобабови дървета.
Il parco di Mkomazi è meno visitato di quelli più frequentati del paese e gli animali sono meno abituati alla presenza dei veicoli e dei turisti.[5] Ci sono circa 1.200 visitatori per anno.[4] Nel parco vi è un solo posto di accoglienza, un campo semi-permanente a Babu, che si trova a 11 km dall'ingresso di Zhang su una bella collina punteggiata di alberi enormi di baobab.
Състои се от 5 големи шатри със самостоятелни санитарни възли.
Si compone di 5 tende grandi, con bagni privati.
Електроенергията се доставя от шумозаглушен генератор, който работи от 07:00 до 09:00 и от 18:30 – 23:00 часа всеки ден. Лагерът е оборудван с HF радио, ползвано при извънредни ситуации.[11]
L'energia elettrica è fornita da generatori super-silenziati, il capeggio è dotato di radio a alta frequenza per l'utilizzo in situazioni di emergenza.[11]
В сравнение с останалите 15 национални парка в страната Мкоамзи е изключително различен както в екологично отношение, така и с цялостната дейност, развивана там.
L'esperienza di Mkomazi è molto diversa da quella degli altri parchi, sia in termini ambientali, sia per il tipo di attività proposte.