Волжки българи се наричат българите, които след разпадането на Велика България начело с кан Котраг се заселват на север, около река Волга и Кама.
Volga Bulgares appellent les bulgares, qui, après l'effondrement de Grande Bulgarie dirigée knèze Kotrag, s'installer dans le nord, près de la rivière Volga et de la Kama.
Волжките българи се заселват в земите около сливането на реките Волга и Кама през 7 век, след което създават своя държава, известна в историческата наука като Волжка България или Волжко-Камска България.
Volga bulgares se sont installés sur les terres d'environ confluent de la Volga et de la Kama, dans le 7ème siècle, après qu'ils créent leur propre état connu dans la science historique comme Volga Bulgarie.
През 922 г. приемат исляма като държавна религия.
En 922. prennent l'islam comme une religion d'état.
Създават градовете Казан и Велики Болгар.
Créent des villes de Kazan et de Grande-Bulgar.
През 13 век в земите на Волжка България нахлуват монголците и Волжка България пада под властта на Златната орда.
Au 13ème siècle sur le territoire de la Volga Bulgarie envahi par les mongols et Volga Bulgarie tombe sous la domination de la horde d'Or.
Към края на 15 век тя се възстановява под името Казанско ханство, но през 1556 г. новосъздадената държава пада под властта на Русия.
À la fin du 15ème siècle, elle revient sous le nom de Khaganate de Kazan, mais en 1556. récemment, le pays tombe sous la domination de la Russie.
Волжските българи неведнъж са се опитвали да възстановят държавата си, като последният път е през 1917 г., но само след 1 година руснаците създават Татарстан и преименуват населението по тези земи на волжки татари.
Волжските les bulgares ont essayé de retrouver son état, comme la dernière fois en 1917 année, mais seulement après 1 an , les russes créent du Tatarstan et renommés de la population sur ces terres volga tatars.
Според резултатите от преброяването през 1897 г. българите на руска земя са 1,3 млн. души, а през 1926 г. – 1,5 млн. души[2].
Selon les résultats du recensement de la population de 1897 . bulgares de la terre russe, 1,3 million de personnes, et en 1926 . – 1,5 million de personnes[2].
Волжки българи
Volga Bulgares
Аерофотография на Варненския делфинариум, 1998 г.
Photo aérienne du delphinarium de Varna, en 1998.
Варненският делфинариум отвътре
Bassin du delphinarium de Varna.
Варненският делфинариум се намира в северната част на Морската градина в град Варна. Открит е на 11 август 1984 година и разполага с 1200 места.
Le Delphinarium de Varna est un delphinarium bulgare situé dans la partie nord du Sea Garden (Varna) (lien web|en), dans la ville de Varna (troisième ville du pays, au bord de la mer Noire).
Размерите на басейна са 12 на 15 метра и дълбочина 6 метра, и се пълни с морска вода чрез специална помпена система.
Il fut ouvert le 11 août 1984 et dispose de 1 200 places.
Водата се извлича от Черно море на 150 – 160 метра от брега и дълбочина 3 – 6 метра, където тя е най-чиста и се подлага на преработка преди да достигне до басейна.
Le bassin mesure 12 mètres sur 15 pour une profondeur de 6 mètres, il est remplie à l'eau de mer à l'aide d'un système de pompage.
Делфинариумът разполага и с кафе-сладкарница с прозрачна стена към аквариума.
L'eau provient ainsi de mer Noire située à environ 150 mètres puis est traité avant d'alimenter le bassin.
В момента във варненския делфинариум има пет делфина – 3 женски и 2 мъжки – Кимбо, Доли и Мика (най-известния) са донесени от далечните брегове на Гватемала и Куба, а Йоана и Бимбо са родени във Варненския делфинариум.
À l'heure actuelle il présente cinq grands dauphins – 3 femelles et 2 mâles. Kimbo et Doli ont été capturés au large de Cuba, Mika a été capturé au large du Guatemala. Les deux autres, Yoana et Bimbo, sont nés à Varna, issus des unions de Kimbo et Doli.
Идеята за създаването в България на делфинариум на черноморското ни крайбрежие за пръв път е лансирана от зоолога Николай Боев. В първоначалната си формулировка тя се е отнасяла за южното ни Черноморие.[1]Цяло десетилетие той не се отказва от нея. Дори в плановете за развитието на тогавашния национален парк „Ропотамо“ бил изготвен и проект за неговото изграждане.[2] Той обаче останал нереализиран.
L'idée de la création, en Bulgarie, d'un delphinarium au bord de la mer noire a été lancé par le zoologiste bulgare Nicolas Combats (lien web).
Варненски аквариум
Aquarium de Varna (lien web en)
Варненски делфинариум
Grands dauphins en représentation.
Варненски делфинариум
Delphinarium de Varna
Д-р Мария Найденова, български стоматолог, кандидат на медицинските науки.
Dr Maria Naydenova, Médecin-dentiste / stomatologue Bulgare.
Автор на научни статии и на 4 рационализации:
Auteur d'articles scientifiques ainsi que de quatre rationalisations:
Лечение на афтозно-медикаментозни стоматити в детска възраст с NAP (1977) Метод и устройство за измерване на афти (1980) Устройство за еднопосочно предвижване на зъби (1987) Устройство за рефлекторно отстраняване на вредни навици (1990)
Le traitement médicinale de Stomatitis aphthosa dans l'enfance avec NAP (1977) Méthode et dispositif pour la mesure de Stomatitis aphthosa (1980) Le dispositif recto de défilement des dents (1987) L'appareil réflexe pour éliminer les mauvaises habitudes (1990)
На 3 ноември 1982 г., Д-р Марийка Димитрова Найденова получава Диплома за кандидат на науките с което става първият варненски стоматолог с научна степен.Член на Съюз на учените в България.
Le 3 novembre 1982, le Dr Marijka Dimitrova Naydenova reçoit le Diplôme de candidat en sciences médicales que devient le première dentiste de Varna à obtenir un MD - PhD.
Умира на 8 октомври 2017 в Ньошател, Швейцария.
Décédée le 8 octobre 2017 à Neuchâtel, Suisse.
Родена на 9 април 1930 в Плиска, Шуменско, по баща Марийка Димитрова Ненова.
Née le 9 avril 1930 à Pliska, Bulgarie. Travaille à Varna, Bulgarie.
Мария Найденова
Maria Naydenova
Венециела Найденова (на латиница: Veneziela Naydenova) е български музиколог, пианист, диригент, композитор и продуцент.[1][2][3]
Veneziela Naydenova (en bulgare : Венециела Найденова) est une musicologue, pianiste, compositrice et producteur.
Родена на 14 октомври 1961 г. във Варна в семейството на к.м.н. д-р Мария Димитрова Найденова, по баща Ненова (родена на 9 април 1930 в Плиска, починала на 8 октомври 2017 в Ньошател, Швейцария), стоматолог, и Борис Йорданов Найденов (роден на 29 март 1928 в Провадия), юрист.
Néе le 14 octobre 1961 à Varna, Bulgarie, dans la famille de Dr Maria Dimitrova Naydenova (née le 9 avril 1930 à Pliska, Bulgarie, décédée le 8 octobre 2017 à Neuchâtel, Suisse), dentiste, et Boris Yordanov Naydenov (né le 29 mars 1928 à Provadia, Bulgarie), juriste.
Завърша с пиано Музикалното училище „Добри Христов“ във Варна през 1980г.
Veneziela Naydenova a étudié la musique à Varna, Sofia et Genève.
През 1986 г. завършва музикознание в Българска държавна консерватория с две специалности – „оперна драматургия“ (при Мария Костакева) и „естетика“ (при Андрей Коралов). Учи пиано при Любомир Динолов, композиция при Александър Танев, и дирижиране при Васил Арнаудов.
En 1986, elle est diplômée en musicologie de l'Académie nationale de musique de Sofia, en 1996 – culture musicale de Conservatoire supérieur de Genève.
През 1996 г. се дипломира в Женевската консерватория. Учи композиция при Жан Балисат и Ерик Годибер.
Étudie la composition avec Alexander Tanev, Jean Ballisat et Eric Gaudibert.
В периода 1987-1990 г. е редактор в списание „Българска музика“. Член на СБЖ.
Dans la période 1987-1990, rédactrice de la revue "Musique Bulgare".
През 1991 г. се преселва в Швейцария. Преподава пиано в консерваторията на Ньошател.
Dès 1991, elle vit en Suisse où elle enseigne le piano au conservatoire à Neuchâtel.
Артистичен директор на серията концерти Saison Musique au choeur.
Directrice artistique de la série de concerts Saisons Musique au choeur.
През есента на 2010г. учредява Фондация Плискарт, на която е председател.
Dès 2010, présidente de la fondation PliskArt.
↑ Биография в официалния сайт ↑ Венециела Найденова – българска музикантка и диригентка в Швейцария, БНР, 2010 г. ↑ Годишнини” – вокален рецитал Viva Verdi с участието на Венециела Найденова, биография в „Кафене“
↑ Biographie sur le site officiel
Официален уебсайт на Венециела Найденова
Site officiel: veneziela-naydenova.com Site officiel Sélectionner les champs de destination url Langue Langue(s) de la page web en code de langue IETF Titre Titre à afficher. Wikidata Élément Wikidata à lier, si différent de l'élément de la page. Pour désactiver Wikidata, mettre "-" https://www.veneziela-naydenova.com Ajouter plus de champs
Венециела Найденова
Veneziela Naydenova
Владимир Борисов Костов е български журналист и дисидент.
Vladimir Borisov Kostov (né le ) est un journaliste et dissident bulgare .
Роден е на 28 май 1932 г. Между 1956 – 1969 г. е журналист във вестниците „Средношколско знаме“, „„Работническо дело““, „Поглед“, „Антени“, „Отечествен фронт“.
Entre 1956 et 1969, il est journaliste dans les journaux "The Middle School Flag ", "Worker's Case ", " Pohled ", " Anteni ", " Fatherland Front ".
От 1969 до 1972 г. е ръководител на програма „Хоризонт“ на българското национално радио.
De 1969 à 1972, il dirige le programme Horizon de la radio nationale bulgare.
От 1961 до 1964 г. е кореспондент на в. „Работническо дело“.
De 1961 à 1964, il est correspondant du journal "Workers 'Delo".
В периода 1974 – 1977 г. е кореспондент на българската национална телевизия в Париж.
Entre 1974 et 1977, il est correspondant de la télévision nationale bulgare à Paris.
През юни 1977 получава политическо убежище във Франция.
En juin 1977, il reçoit l'asile politique en France.
От 1978 до 1994 г. е журналист в Радио Свободна Европа в Мюнхен.
De 1978 à 1994, il est journaliste à Radio Free Europe à Munich.
Костов е офицер от Държавна сигурност и достига до чин майор, а след оставането му във Франция е осъден на смърт.[1] На 26 август 1978 г. в Парижкото метро срещу него е извършен атентат и той е прострелян с 1,7-милиметрова капсула, съдържаща бавнодействаща рицинова отрова, която обаче не се разпръсква.
Kostov est officier de la sécurité de l'État et atteint le rang de major. Après son séjour en France, il est condamné à mort. [1] Le 26 août 1978, on le pique avec une capsule de 1,7 millimètres contenant de la ricine à action lente, qui n'a toutefois pas débordé.
Автор е на автобиографичната книга „Българският чадър“, в която разкрива подробности около убийството на писателя Георги Марков.
Il est l'auteur du livre autobiographique The Bulgarian Umbrella, dans lequel il décrit en détail le meurtre de l'écrivain Georgi Markov .
Помилван е през 1990 г.[2]
Il a été gracié en 1990. [2]
Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка на англоезична фантастика и сериозна белетристика.
Zdravka Evtimova (Здравка Евтимова) (née le 24 juillet 1959 à Pernik) est une écrivaine et traductrice bulgare.