Дако Иванов Влахов е български инженер, специалист по машинно и строително инженерство, наземни превозни средства и машинни системи.
Dako Ivanov Wlachoff ist ein bulgarischer Ingenieur, Fachmann auf dem Gebiert der Maschinen - und Bauwesen, Verkehrsmittel und Maschinensysteme.
Дако Иванов Влахов е роден на 6 април 1871 г. в село Гложене, Тетевенско, област Ловеч, в семейството на Иван Диков Влахов, български революционер, член на местния революционен комитет на Левски в Гложене, Тетевенско [1], народен представител в Учредителното събрание, търговец и земеделец.
Dako Ivanov Wlachoff wurde am 6. April 1871 im Dorf Glozhene, Gemeinde Teteven, Gebiet Lovetsch, in der Familie von Ivan Vlachoff geboren, eines Revolutionärs geboren, der Mitglied des örtlichen revolutionären Komitees von Wassil Lewski in Glozhene, Bezirk Teteven, war - auch Volksabgeordneter in der Gründungsversammlung, Händler und Landwirtschftsbauer.
Село Млечино се намира в най-източната част на Западните Родопи, на 4 – 5 км западно от границата им [1] с Източните Родопи.
Das Dorf Mletschino befindet sich im östlichen Teil der Westlichen Rhodopen, 4-5 km westlich von derer Grenze [1] mit den Östlichen Rhodopen.
Проф. Илия Добрев Колев е български актьор, режисьор и театрален педагог в НАТФИЗ.
Prof. Iliya Dobrev Kolev ist ein bulgarischer Schauspieler, Regisseur und Theaterpädagoge in NATFIZ (Nationale Akademie für Theater und Film), Sofia.
Изиграл над 130 роли, от които над 40 в киното и телевизията, и 36 в театър „Българска армия“ (1969 – 1979; 1993 – 2016).
Iliya Dobrev hat über 130 Rollen gespielt, über 40 davon - im Fernsehen und Film, sowie 36 im Theater der Bulgarischen Armee (1969 – 1979; 1993 – 2016).
Сред най-известните му роли са тази на Тодор Каблешков в пиесата на Никола Русев „От земята до небето“, за която получава Първа награда за мъжка роля на Прегледа за българска драма и театър (Театър на българската армия, 1976 г.; режисьор Крикор Азарян), на Васил Левски във филма „Демонът на империята“ (1971) и тази на Митю в популярната телевизионна постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974) на Българската национална телевизия по класическата пиеса на Добри Войников.
Unter seinen bekanntesten Rollen sind: Todor Kableshkov („Von der Erde zum Himmel“ von Nikola Roussev), wofür er 1. Preis bei den Schauspielern auf der Übersicht der Bulgarischen Drama und Theater bekommt; Vassil Levski im Film „Der Dämon der Imperie“ (1971); und die Rolle von Mitio im berühmten Fernsehtheater „Krivorazbranata zivilizatsia“ (1974) des Bulgarischen Nationalfernsehens (BNT), nach dem klassischen Theaterstück von Dobri Voinikov.
Роден е на 10 февруари 1942 година в град Хасково.
Er wurde am 10. Februar, 1942 in Haskovo, Bulgarien geboren.
През 1961 г. завършва Педагогическо училище. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1967 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов.
In 1961 absolviert er eine pädagogische Ausbildung und in 1967 - die Nationale Akademie für Theater und Film "Krastio Sarafov" in der Klasse von Professor Stephan Syrchajiev und Metodi Andonov.
От 1969 до 1993 година е актьор, а няколко години е и директор на Сатиричния театър.
Zwischen 1969 und 1993 arbeitet er als Schauspieler und einige Jahre als Direktor des Satirischen Theaters, Sofia.
От 2001 г. е професор.
Seit 2001 ist er Professor an der Nationale Akademie für Theater und Film, Sofia.
През 2013 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград.[1][2]
In 2013 wird er zum Ehrenbürger von Dimitrovgrad.[1][2]
Георги Иванов Парцалев е български театрален и филмов актьор.
Georgi Ivanov Partsalev ist eine der Legenden der Bulgarischen Theater, Film und Fernsehen.
През кариерата си играе предимно комедийни роли.
Er ist einer der berühmtesten, bulgarischen Schauspieler und ist am meisten bekannt für seine Komikrollen.
Биография
Lebenslauf
Памет
Zu Ehren
На името на Георги Парцалев е наречена улица в родния му град Левски.
Auf dem Namen von Georgi Partsalev wurde eine der Straßen in seiner Heimatstadt Levski benannt.
Неговото име носи и читалището в родния му град.
Seinen Namen trägt auch das Kulturzentrum in Levski.
В родния му град Левски е открита къща музей с негови вещи и икони, дарени от сестра му.
Sein Haus in Levski wurde zum Museum von Georgi Partsalev und ehrt den großen Schauspieler mit einer Ausstellung von Gegenständen und Ikonen von seinem Privatbesitz.
От 2005 г. през месец юни се провеждат театрални празници, носещи неговото име.
Die Sammlung wurde dank seiner Schwester zusammengestellt. Unter seinem Namen finden seit 2005, jeden Juni Theaterfestspiele statt.
Роден е в Левски на 16 юни 1925 г.
Georgi Partsalev wurde am 16. Juni 1925 in Levski, Bulgarien geboren.
Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.
Er macht seine Abitur am Gymnasium in Pleven und studiert Medizin an der Universität Skt.-Kliment-Ohridski in Sofia.
Работил е в „Театъра на Трудовата повинност“ (1954), „Театъра на Строителните войски“ (1955) и от 1956 г. в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични“ концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон“ (1967), „Кит“, „Петимата от Моби Дик“ (1970), „С деца на море“ (1972), „Сиромашко лято“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Два диоптъра далекогледство“ (1976), „13-тата годеница на принца“ (1987).
Er hat unzählige Rollen im Theater, Film und Fernsehen. Zu seinen bekanntesten Filmen zählen „Privarzaniat Balon“ (1967), „Kit“, „Die 5 von Mobi Dik“ (1970), „Mit Kindern ans Meer“ (1972), „Siromashko Lqto“ (1973), „Mein Vater der Maler“ (1974), „Zwei Diopter Weitsichtigkeit“ (1976), „Die 13. Verlobte des Prinzes“ (1987).
Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот така и не се сбъдва.
Sein größter professioneller Traum war die Rolle des Don Quijote zu spielen.
Член е на Съюза на българските филмови дейци (1974).
Seit 1974 war er ein Mitglied des Vereins der Bulgarischen Filmkünstler.
Иван Славчев Ласкин е български театрален, телевизионен и филмов актьор от арменски произход по майчина линия.
Ivan Laskin ist ein Bulgarischer Schauspieler im Theater, Film und Fernsehen.
Роден е на 10 март 1970 г. в София.
Er wurde am 10. März, 1970 in Sofia, Bulgarien geboren.
През 1986 г. Ласкин играе главната роля в серийния филм „Васко да Гама от село Рупча“.
In 1986 spielt Laskin die Hauptrolle in der Serie „Vasko da Gama ot Selo Ruptscha“ (Bulg.: "Васко да Гама от село Рупча").
Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ през 1994 г. в класа на професор Здравко Митков.
Er absolviert seine Schauspielausbildung an der Nationalen Akademie für Theater und Film, Sofia in 1994, in der Klasse von Prof. Zdravko Mitkov.
Дебютира в ролята на Джими Портър в „Обърни се с гняв назад“ от Джордж Озбърн в Малък градски театър.[1]
Seine Debutrolle ist Jimmy Porter in "Turn Back in Anger" von George Osborn im Maluk Gradski Theater.
Нели Садовска е българска поетеса, автор на стихосбирки с лирика.
Neli Sadovska ist eine bulgarische Dichterin, Autorin von zwölf Lyrikbänden und zahlreichen in literarischen Periodika und Sammelbänden veröffentlichten Gedichten.
Между 1990 и 2004 г. излизат от печат дванадесет стихосбирки на поетесата, публикувани в поредица от издателства като „Кръг 39“, „Отечество“, „Оммо-Галакс“, „Дилемма“, „Хейзъл“, библиотека „Art'L“ на Издателска къща „Критика и хуманизъм“, Издателско ателие „Аб“.
Zwischen 1990 und 2004 erscheinen zwölf Gedichtsammlungen der Dichterin, die von einer Reihe von Fachverlagen wie Krăg 39, Otečestvo, Ommo-Galaks, Dilemma, Hejzăl, der Bücherreihe Art'L des Verlagshauses Kritika i humanizăm, dem Verlagsatelier Ab publiziert wurden.
Две от книгите са издадени повторно след изчерпване на тиражите на първите издания.
Nachdem die Erstausgaben zweier Bücher vergriffen waren, wurden sie in zweiter Auflage wieder abgedruckt.
Илюстрациите и оформлението на кориците са дело на водещи български художници като Васил Крапчански, Кеазим Исинов („Студенец“, „Слънчасала луна и луничаво слънце“, „Как луничавата слънчасалия сваля“, „Пълна луна за слънцето е празник“), Иван Яхнаджиев (второ издание на „Смоковницата“), Станислав Вълканов, Георги Трифонов („Неделните деца“) и др. Антологията „Стъклопис / Stained Glass“ е публикувана като двуезично издание на български и английски, като преводът е дело на филолозите Франсис М. Картър, проф.
Die Illustrationen und die Gestaltung der Einbände sind das Werk führende bulgarischer Maler und Graphikkünstler wie Vassil Kraptchanski (zweite Auflage von Sărce v trevite), Keazim Isinov (Studenec, Slănčasala luna i luničavo slănce, Kak luničavata slănčasalija svalja, Pălna luna za slănceto e praznik), Ivan Jahnadžiev (zweite Ausgabe von Smokovnicata), Stanislav Vălkanov (Stăklopis / Stained Glass), Georgi Trifonov (Nedelnite deca) u.a. Die Anthologie Stăklopis / Stained Glass ust als zweisprachige Ausgabe auf Bulgarisch und Englisch publiziert, die Übersetzung ist eine gemeinschaftliche Arbeit der Philologen Francis M. Carter, Prof. Vladimir Filipov und Kalina Filipova.
Стихосбирки
Gedichtbände
Първата поетична книга на Нели Садовска, „Сърце в тревите“, излиза едва след промяната от 1989 със забавяне от 8 – 9 години (и отхвърляне през 1983 г. от изд. „Народна младеж“ с довода: „[...] безпартийната авторка никога не е била член на ДКМС!“) – през 1990 в издателство „Кръг 39“, създадено от поета Едвин Сугарев, основател на дисидентското литературно списание „Мост“, в което е отпечатан и цикъл стихотворения на Садовска. Още от началото на пътя ѝ в поезията творбите ѝ се радват и на положителните отзиви на емблематични творци като Борис Христов, Биньо Иванов, Недялко Йорданов, Николай Кънчев (който е и автор на рецензия за книгата ѝ „Неделните деца“), Федя Филкова, Иво Петрунов (рецензент-вносител за печат в издателство „Кръг 39“ на първото издание на „Сърце в тревите“), Екатерина Йосифова[13], Валентин Дишев (в чиято поредица „Art'L“ на Издателска къща „Критика и хуманизъм“ излиза втората ѝ книга „Стени под наем“), Димитър Керелезов (издател на стихосбирката ѝ „Острова“), Явор Константинов (публикувал първото издание на „Смоковницата“) и особено Анго и Ана Боянови (в чиито Издателство „Ango Boy“ и Издателско ателие „Аб“ са отпечатани четири първи и две втори издания на стихосбирки на поетесата), на видни литературни критици като проф. Михаил Неделчев, Атанас Свиленов[14], проф.
Das erste poetische Buch von Neli Sadovska, Sărce v trevite ("Ein Herz in den Gräsern") erscheint erst nach der Wende von 1989 mit einеr Verspätung von 8 – 9 Jahren (und nach einer Publikationsabsage in 1983 von Seiten des Verlags Narodna mladež ["Volksjugend"] mit der Begründung: "Die parteilose Autorin war nie Mitglied des DKMS [= der Kommunistischen Jugendorganisation Bulgariens]!") – im Jahre 1990 in dem vom Dichter Edvin Sugarev – dem Gründer der Dissidentenzeitschrift für Literatur Most ("Brücke"), in dem auch ein Gedichtzyklus von Sadovska veröffentlicht ist –, ins Leben gerufenen Verlag Krăg 39. Bereits seit den Anfängen ihres Weges in der Poesie erfreuen sich ihre Werke auch der positiven Reaktionen und der Unterstützung von emblematischen bulgarischen Dichtern wie Boris Hristov, Binyo Ivanov, Nedjalko Jordanov, Nikolay Kantchev (der auch eine Rezension über ihr Buch Nedelnite deca ["Die Sonntagskinder"] abgefasst hat), Fedja Filkova, Ekaterina Josifova[1], Ivo Petrunov (vorlegendes Mitglied der Assoziation Krăg 39 für die Erstausgabe von Sărce v trevite), Valentin Dišev (in dessen Bücherreihe Art'L des Verlagshauses Kritika i humanizăm ihr zweites Buch Steni pod naem ["Gemietete Wände"] abgedruckt ist), Dimităr Kerelezov (der in seinem Verlag Ommo-Galaks ihren Gedichtsband Ostrova ["Die Insel"] veröffentlicht hat), Javor Konstantinov (Verleger der Erstausgabe von Smokovnicata) und insbesondere Ango Boyanov und Ana Boyanova (in deren Verlagen „Ango Boy“ und Izdatelsko atelie Ab vier Erst- und zwei Zweitausgaben lyrischer Bücher der Dichterin abgedruckt wurden), von prominenten Literaturhistorikern und Literaturkritikern wie Prof. Mihail Nedelčev, Atanas Svilenov[2], Prof. Dr. Bogdan Bogdanov, Doz.
Богдан Богданов, доц.
Dr. Cvetanka Atanasova[2] und Doz.
Цветанка Атанасова[15] и доц. Людмила Малинова[16] от Института за литература при БАН, както и на редактори на водещи издания за поезия и белетристика като Петър Караангов, Недялко Йорданов, Рада Александрова, Марин Георгиев, Николай Искъров.
Dr. Ljudmila Malinova[4] vom Institut für Literatur der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, sowie von Herausgebern und Redakteuren führender periodischer Ausgaben für Poesie und Belletristik wie Petăr Karaangov, Nedjalko Jordanov, Rada Aleksandrova, Марин Георгиев, Nikolaj Iskărov.
Произведения
Werke
Сърце в тревите[16].
Sărce v trevite[1].
София: Издателство „Кръг 39“, поредица „Колекция 39“, № 3.
(Kolekcjia 39, Nr. 3). Sofija: Krăg 39, 1990.
Стени под наем[17].
Steni pod naem[2].
София: Издателска къща „Критика и хуманизъм“, поредица „Art'L“.
(Biblioteka Art’L). Sofija: Kritika i humanizăm, 1991.
Студенец[18].
Studenec[3].
София: Дилемма, 1992.
Sofija: Dilemma, 1992.
Острова[19].
Ostrova[4].
София: Оммо-Галакс, 1994.
Sofija: Ommo-Galaks, 1994.
Сламено легло[20].
Slameno leglo[5].
София: Издателство „Отечество“, 1995.
Sofija: Otečestvo, 1995.
Смоковницата[21].
Smokovnicata[6].
София: Издателство „Хейзъл“, 1996.
Sofija: Hejzăl, 1996.