# bg/3B5gglzOKC3q.xml.gz
# oc/3B5gglzOKC3q.xml.gz

(src)="1"> Денис е на екскурзия в Китай и иска да похарчи 30 долара , за да си купи нов пуловер .
(trg)="1"> Denis pren de vacanças en China e vòl despensar 30 $ per un tricòt novèl .
(src)="2"> Пуловерът , който си е харесал , струва 197 китайски юана .
(trg)="2"> Lo tricòt que li agrada còsta 197 yuan chineses .
(src)="3"> 1 американски долар се равнява на 6 китайски юана .
(trg)="3"> Un dolar american se pòt convertir contra 6 yuan chineses .
(src)="4"> На Денис ще има ( празно място за попълване ) китайските юани , ако обмени 30 американски долара .
(trg)="4"> Denis aurà _______ yuan chineses se convertís sos 30 dolars americans .
(src)="5"> Да направим изчисление :
(trg)="5"> Sosquem .
(src)="6"> Денис ще обмени 30 долара .
(src)="7"> Валутният курс е 6 . 1 юана за 1 долар .
(trg)="6"> Va prene 30 $ e lo taus de conversion , lo taus de conversion es 6 yuan per dolar .
(src)="8"> Значи той ще получи 30 долара по 6 . 1 за долар , тоест ще има 30 пъти по 6 юана .
(trg)="7"> Va doncas aver 30 dolars còps 6, 1 per dolar , 30 còps 6 yuan .
(src)="9"> Ако умножим 30 x 6 , това е същото като да умножим 3 х 6 х 10 , което прави 180 .
(trg)="8"> 30 x 6 , es coma 3 x 6 x 10 o 180 .
(src)="10"> Значи , Денис ще има общо 180 китайски юана .
(trg)="9"> Va doncas aver 180 yuan chineses .
(src)="11"> И така , ще му стигнат ли те , за да си купи пуловера ?
(trg)="10"> Ara , a pro argent per se crompar lo tricòt ?
(src)="12"> Ами , пуловерът струва 197 юана , така че , не , няма да му стигнат за този пуловер .
(trg)="11"> Lo tricòt còsta 197 yuan , doncas non , a pas pro argent per se crompar lo tricòt .

# bg/4ard0nYxZkur.xml.gz
# oc/4ard0nYxZkur.xml.gz

(src)="1"> Нека да използваме числовата ос , за да сравним числата 11, 5 и 11, 7 .
(trg)="1"> Utiliza una benda numerica per comparar 11, 5 e 11, 7 .
(src)="2"> Да начертаем числовата ос .
(trg)="2"> Dessenhem una benda numerica aicí .
(src)="3"> Съсредоточаваме се между числата 11 и 12 , защото между тях се намират числата , които ще сравняваме - 11, 5 и 11, 7 .
(trg)="3"> Me vau concentrar sus la partida entre 11 e 12 , es ailà que se tròban nòstres dos nombres .
(trg)="4"> Son 11 e quicòm mai , un cert nombre de disièmas .
(src)="4"> Това тук е 11 .
(trg)="5"> Aquí avèm 11 .
(src)="5"> А това тук ще е 12 .
(trg)="6"> Aquí avèm 12 .
(src)="6"> Сега ще означим десетите .
(trg)="7"> Ara , dessenhi los disièmas .
(src)="7"> Тук ще бъде , точно в средата и това ще е единадесет цяло и пет десети .
(src)="8"> Записваме 11, 5 .
(trg)="8"> Aquí , exactament al mièg , doncas onze e cinc disièmas ( o 11, 5 ) seriá aquí .
(src)="9"> Добре , направихме първата част .
(trg)="9"> Bon , avèm ja fach la mitat .
(src)="10"> Разбрахме къде е 11, 5 .
(src)="11"> То е точно в средата между 11 и 12 .
(trg)="10"> Ai trobat ont es 11, 5 : exactament al mièg entre 11 e 12 .
(src)="12"> Това е единадесет цяло и пет десети .
(trg)="11"> Es onze e cinc disièmas .
(src)="13"> Но нека да намерим и другите .
(src)="14"> Ще маркираме всички останали числа на числовата ос .
(trg)="12"> Ara , vau marcar tot sus la benda numerica .
(src)="15"> Това са 1 десета , 2 десети , 3 десети , 4 десети , 5 десети , 6 десети , 7 десети , 8 десети , 9 десети и накрая 10 десети точно върху числото 12 .
(trg)="13"> Aquí , i a 1 disièma , 2 disièmas , 3 disièmas , 4 disièmas , 5 disièmas 6/ 10 , 7/ 10 , 8/ 10 , 9/ 10 e ara 10/ 10 sul 12 .
(src)="16"> Не е съвсем точно , защото се чертае с ръка " на око " .
(src)="17"> Стараем се да е приблизително точно .
(trg)="14"> Es pas dessenhat a l' escala , dessenhi a man levada coma pòdi .
(src)="18"> Къде ли ще е 11, 7 ?
(trg)="15"> Ont va èsser 11, 7 ?
(src)="19"> Тук е 11, 5 .
(trg)="16"> Bon , aquí i a 11, 5 .
(src)="20"> Това е 11, 6 .
(trg)="17"> Aquí es 11, 6 .
(src)="21"> Това е 11, 7 .
(trg)="18"> Aquí es 11, 7 .
(src)="22"> Единадесет цяло и седем десети .
(trg)="19"> Onze e sèt disièmas .
(src)="23"> 1 десета , 2 десети , 3 десети , 4 десети , 5 десети , 6 десети , 7 десети .
(trg)="20"> 1/ 10 , 2/ 10 , 3/ 10 , 4/ 10 , 5/ 10 , 6/ 10 , 7/ 10 .
(src)="24"> Тук се намира 11, 7 .
(trg)="21"> Aquí es 11, 7 .
(src)="25"> И така : ясно се вижда как числата се увеличават отляво надясно по числовата ос .
(trg)="22"> Sus la benda numerica , los nombres son mai bèls quand anam a drecha .
(src)="26"> 11, 7 се намира вдясно от 11, 5 .
(trg)="23"> 11, 7 es a drecha de 11, 5 .
(src)="27"> От това следва , че е по - голямо от 11, 5 .
(trg)="24"> Es clarament mai bèl que 11, 5 .
(src)="28"> 11, 7& gt; 11, 5
(trg)="25"> 11, 7 & gt ; 11, 5 .
(src)="29"> И наистина , сериозно , не ни трябва числова ос за да разберем това .
(trg)="26"> Seriosament , aviás pas besonh de dessenhar una benda numerica per t' en rendre compte .
(src)="30"> И двете числа са 11 и нещо .
(trg)="27"> Los dos son 11 e quicòm mai .
(src)="31"> Това е 11 и 5 десети .
(trg)="28"> Es 11 e 5 disièmas .
(src)="32"> Това е 11 и 7 десети .
(trg)="29"> Es 11 e 7 disièmas .
(src)="33"> Ясно е , че второто е по - голямо .
(trg)="30"> Doncas , aquel va èsser mai bèl .
(src)="34"> И двете цели числа са 11 , то ние сравняваме десетите , т . е .
(trg)="31"> Los dos an 11 mas aquel a 7 disièmas e el n 'a 5 ( disièmas ) .

# bg/66PyFALvfF3R.xml.gz
# oc/66PyFALvfF3R.xml.gz

(src)="1"> Питат ни кои дроби , когато се съберат , правят 25/ 22
(trg)="1"> Devèm causir quinas fraccions podèm addicionar per obténer 25 sus 22 , o 25/ 22 .
(src)="2"> Можете да използвате колкото искате от дробите
(trg)="2"> Utiliza tantas fraccions coma vòls .
(src)="3"> Сложете всички неизползвани дроби в кошчето
(trg)="3"> Bota las fraccions qu' utilizas pas a l' escobilièr .
(src)="4"> Да помислим как можем да направим това
(trg)="4"> Ara , soscam a cossí podèm far aquò .
(src)="5"> Искам първо да използвам най- голямата дроб , за да се доближа до отговора
(trg)="5"> Vòli utilizar primièr la fraccion mai bèla , atal , vau arribar tot prèp .
(src)="6"> Ще взема 16/ 22
(trg)="6"> Vau doncas prene 16/ 22 .
(src)="7"> И , да видим , ако добавя 8/ 22 към това , ще получа ... 16 плюс 8
(trg)="7"> E anam veire , se i ajusti 8/ 22 , me va menar a ... , anam veire 16 + 8 , me mena a 24/ 22 .
(src)="8"> Ще получа 24/ 22 16/ 22 плюс 8/ 22 прави 24/ 22
(trg)="8"> 16/ 22 + 8/ 22 me va menar a 24/ 22 .
(src)="9"> Ако взема още една , ще получа 25/ 22
(trg)="9"> Doncas se preni un de mai ( 1/ 22 de mai ) , me mena a 25/ 22 .
(src)="10"> Сега мога да сложа всички неизползвани дроби в кошчето
(trg)="10"> E pòdi botar las fraccions pas utilizadas a l' escobilièr .
(src)="11"> Слагам неизползваните тук долу
(trg)="11"> Vau doncas botar las fraccions pas utilizadas aquí .
(src)="12"> И нека проверим отговора
(trg)="12"> Verificam nòstra responsa .
(src)="13"> Правилен е
(trg)="13"> Es plan !
(src)="14"> Можехме да решим това по много начини
(trg)="14"> I a mantun biais d' aver la bona responsa .
(src)="15"> Всъщност , ... не е ясно дали има много възможни начини
(trg)="15"> Pas segur que i aja mantun biais d' obténer aquò .
(src)="16"> Да видим - има ли други комбинации ?
(trg)="16"> Anam veire , i a un autre biais ?
(src)="17"> Ако бяхме използвали 2 и 4 , щяхме да стигнем до ... 2/ 22 плюс 4/ 22 е 6/ 22 , плюс 8/ 22 ще стане 14/ 22
(trg)="17"> Òc , perque quitament s' aviam pres lo 2 e lo 4 aquí , arribariam a ... anam veire ... 8 nos menariá a ... aquò 's 2/ 22 + 4/ 22 , fa 6/ 22 + 8/ 22 va far 14/ 22 .
(src)="18"> И ако после добавим 16/ 22 , ще стане прекалено голямо
(trg)="18"> E se ajustas 16/ 22 , fa va tròp .
(src)="19"> Значи , начинът , по който сме го направили , е бил единственият възможен 2 и 4 трябва да отидат в кошчето 16 от нещо плюс 1 от нещо , плюс 8 от нещо дава 25 от нещото
(trg)="19"> Doncas çò qu' avèm fach èra lo sol biais per capitar .
(trg)="20"> Lo 2 e lo 4 , los vau botar dins l' escobilièr .
(trg)="21"> E 16 de quicòm + 1 de quicòm mai + 8 de quicòm va far 25 d' aquel quicòm .
(src)="20"> В този случай , нещото , за което говорим , са 22- ри
(trg)="22"> Dins aqueste cas , lo quicòm que sèm a parlar son de / 22 .

# bg/7chKngEvF7Zc.xml.gz
# oc/7chKngEvF7Zc.xml.gz

(src)="1"> Къде е 30 на числовата ос ?
(trg)="1"> Problèma : ont es 30 sus la benda numerica ?
(src)="2"> Върху тази числовата ос виждаме , че започвайки от 0 , първата отсечка не е 1 , а 3 .
(trg)="2"> Sus la benda numerica aquí , vesèm que partissèm de 0 e que la primièra graduacion es pas 0 : es 3 .
(src)="3"> Значи с всяка следваща отсечка се движим надясно , а числата се увеличават с 3 .
(trg)="3"> Doncas cada graduacion nos fa avançar de 3 .
(src)="4"> Нека видим дали ще можем да открием къде е 30 .
(trg)="4"> Anam veire si trobam ont es 30 .
(src)="5"> Тази отсечка е маркирана като 3 .
(trg)="5"> Sus aquesta graduacion , i a 3 .
(src)="6"> Това ще бъде с три повече , тоест 6 .
(trg)="6"> Aquò va doncas èsser 3 de mai :
(trg)="7"> 6 .
(src)="7"> След което 9 , 12 , 15 , 18 , 21 , 24 , 27 и 30 .
(trg)="8"> Puèi 9 , 12 , 15 , 18 , 21 , 24 , 27 e 30 .
(src)="8"> Друг начин , по който можете да мислите за това е след като всяка една отсечка е 3 , за да стигнеш до 30 , трябва да преминем през 10 от тези отсечки .
(trg)="9"> Un autre biais de trobar : coma cada graduacion val 3 , nos cal comptar 10 graduacions .
(src)="9"> И така започваме .. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 .
(trg)="10"> I anam :
(trg)="11"> 1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7 , 8 , 9 , 10 .
(src)="10"> Нека да направим още няколко .
(trg)="12"> Ne fasèm d' autres .
(src)="11"> Задача :
(src)="12"> " Къде е 24 на числената ос ? "
(trg)="13"> Problèma : ont es 24 sus la benda numerica ?
(src)="13"> Още веднъж , всяка една от тези отсечки е 3 .
(trg)="14"> Un còp de mai , cada graduacion val 3 .
(src)="14"> Това ще ни даде 3, 6, 9, 12, 15, 18, 21 и 24 .
(trg)="15"> Va èsser , 3 , 6 , 9 , 12 , 15 , 18 , 21 e 24 .
(src)="15"> Нека да решим още една .
(trg)="16"> Un autre ...
(src)="16"> В тази задача , всяка отсечка е 4 .
(trg)="17"> Dins aqueste problèma , cada graduacion val 4 .
(src)="17"> Така че имаме 4, 8, 12, 16 и 20 .
(trg)="18"> Va far 4 , 8 , 12 , 16 e 20 .
(src)="18"> Друг начин , по който можете да разгледате това е ако всяка отсечка е 4 , ще трябва да преминете 5 отсечки , за да стигнете до 20 .
(trg)="19"> Un autre biais de capitar es : una graduacion = 4 , ne cal doncas comptar 5 per anar a 20 .
(src)="19"> И така , това е 1, 2, 3, 4, 5 .
(trg)="20"> 1 , 2 , 3 , 4 , 5 .
(src)="20"> Който и метод да използвате , ще получите правилният отговор .
(trg)="21"> Cada còp , nos mena a la bona responsa .

# bg/JbFPQRA7nDnY.xml.gz
# oc/JbFPQRA7nDnY.xml.gz

(src)="1"> Точно така , 0, 8 като обикновена дроб .
(trg)="1"> Escrigam 0, 8 jos la forma d' una fraccion .
(src)="2"> Осмицата тук е на мястото на десетиците , затова можем просто да го прочетем като 8 десетици или да го запишем като 8 десети или 8/ 10 .
(trg)="2"> 0, 8 ...
(trg)="3"> Lo 8 aicí dins la colomna de las desenas .
(trg)="4"> Lo pòdes legir coma 8 disièmas e escrivèm qu 'es egal a 8 disièmas o 8 sus 10 .
(src)="3"> Вече сме го записали като обикновена дроб .
(src)="4"> Ако искаме , можем допълнително да опростим .
(src)="5"> 8 и 10 имат общ делител и той е 2 .
(trg)="5"> Ara , l' avèm ja escrit coma una fraccion e se la volèm simplificar ... 8 e 10 an de factors comuns :
(src)="6"> Затова ще разделим числителя и знаменателя на 2 .
(trg)="6"> los podèm divisar per 2 .
(trg)="7"> Anam divisar lo numerator e lo denominator per 2 .
(src)="7"> Стойността на дробта няма да се промени , защото делим и двете числа на 2 .
(trg)="8"> La valor de la fraccion càmbia pas perqué divisam los dos per la meteissa causa .
(src)="8"> 8 делено на 2 е 4 .
(trg)="9"> 8 divisats per 2 fan 4 , 10 divisats per 2 fa 5 .
(src)="9"> 10 делено на 2 е 5 .
(trg)="10"> Es acabat .
(src)="10"> И е това .
(src)="11"> 0, 8 е същото като 8/ 10 , което е същото като 4 над 5 или 4/ 5 .
(trg)="11"> 0, 8 es la meteissa causa que 8 disièmas , çò qu 'es parièr que 5 cinquens .

# bg/YYURBVWpbkFW.xml.gz
# oc/YYURBVWpbkFW.xml.gz

(src)="1"> Функцията f( x ) е изобразена чрез диаграма .
(src)="2"> Намерете f ( - 1 ) .
(trg)="2"> " A partir deth grafic dera foncion f( x ) , trapa f ( - 1 ) " .
(src)="3"> Тази графика , ето тук , дефинира нашата функция .
(trg)="3"> Aguest grafic ei , en esséncia , era definicion dera nòsta foncion .
(src)="4"> Тя ни казва , " Взето предвид възможните аргументи за нашата функция какъв би бил резултата на функцията ? "
(trg)="5"> " Segon eth valor introdusit ena foncion , quin resultat obtiem ? "
(src)="5"> А тук , те ни казват ,
(trg)="6"> Aciu mos demanen :
(src)="6"> " Виж , какъв резултат имаме , когато аргумента е x = - 1 ? " x = - 1 e точно тук . x = - 1 .
(trg)="7"> " Quin resultat obtiem quan x = - 1 ? " x = - 1 ei acitau . x = - 1 .
(src)="7"> И графиката на нашата функция показва точно 6 , когато f е равно на - 1 .
(trg)="8"> E eth grafic dera nòsta foncion ei en 6 quan x ei parièr a - 1 .
(src)="8"> Така можем да кажем , че ф ( - 1 ) = 6 .
(trg)="9"> Alavetz que podem díder que f ( - 1 ) = 6 .
(src)="9"> Нека напиша това тук . f ( - 1 ) = 6 .
(trg)="10"> Ac escrigui acitau . f ( - 1 ) = 6 .

# bg/bEttLxcwbmx6.xml.gz
# oc/bEttLxcwbmx6.xml.gz

(src)="1"> Представете си , че сте на улицата някъде в Америка и един японец се приближава към вас и пита :
(trg)="1"> Imaginatz- vos en un carrèra en bèth lòc d' Amèrica . e un japonés que vos apròpa e que 'vs demanda :