# bg/4GBaUQduFsng.xml.gz
# ky/4GBaUQduFsng.xml.gz
(src)="1"> Преди няколко години имах чувството , че съм заседнал в коловоз , затова реших да последвам примера на големия американски философ , Морган Спърлок , и да опитам нещо ново в продължение на 30 дни .
(trg)="1"> Бир нече жыл мурун өзүмдү көнүмүш адат жашоомдо токтоп калгандай сездим .
(trg)="2"> Ошондо , улуу Америкалык философ -
(trg)="3"> Морган Спарлоктун кылган иштерин туурап , жаңы нерсени 30 күндүн ичинде баштайын деп чечтим .
(src)="2"> Идеята всъщност е доста проста .
(trg)="4"> Бул ойдун мааниси абдан жөнөкөй .
(src)="3"> Помислете си за нещо , което винаги сте искали да добавите към вашия живот и да го опитате за следващите 30 дни .
(trg)="5"> Өзүңүздүн жашооңузду байыта турган бир нерсе жөнүндө ойлонуп , ошону 30 күндүн ичинде ишке ашырганга аракет кылыңыз .
(src)="4"> Оказва се , че 30 дни е точно подходящия период от време , за да добавите нов навик или да се откажете от навик -- като гледане на новините -- от вашия живот .
(trg)="6"> Байкап көрсө , 30 күндүн ичиндеги убакыт жаңы адатты уйрөнүүгө же эски адаттан айрылууга туура келген мезгил экен - мисалы , жаңылыктарды көрүүнү жашооңуздан алып салуу .
(src)="5"> Има няколко неща , които научих , докато правех тези 30 дневни предизвикателства .
(trg)="7"> Мен ушул 30 күндүк өзгөрүүнүн ичинде бир топ нерселерди үйрөндүм .
(src)="6"> Първото беше , че вместо месеците да отлитат , забравени , времето беше много по- запомнящо се .
(trg)="8"> Биринчиден , мурда айлар учуп , унутулса , бир айдан кийин , ар бир маал эсте сакталып жатты .
(src)="7"> Това беше част от предизвикателство , което си поставих , да правя една снимка всеки ден в продължение на месец .
(trg)="9"> Өзгөрүүнүн жаңы нерсеси катары , мен бир ай боюнча ар күнүмдү сүрөткө тарттым .
(src)="8"> И аз си спомням точно къде бях и какво правех през този ден .
(trg)="10"> Ырас , кайсы жерде болгонум жана эмне кылганым толугу менен эсимде болду .
(src)="9"> Също така забелязах , че като започнах да правя повече и по- трудни 30- дневни предизвикателства , моето самочувствие нарастна .
(trg)="11"> Дагы байкап көрсөм , 30 күндүк өзгөрүүлөрүм канчалык кыйыныраак болгон сайын , өзүмө ишеничим көбөйдү .
(src)="10"> Превърнах се от живеещ на бюрото компютърен маниак , до човек , който кара колело до работа -- за забавление .
(trg)="12"> Компьютерден башы чыкпаган окумуш сөрөйдөн жумушка ыракат алуу үчүн велосипед айдаган адамга айландым .
(src)="11"> Дори миналата година се изкачих на Килиманджаро , най- високата планина в Африка .
(trg)="13"> Бул аз келгенсип , мен былтыр Килиманджаронун чокусуна чыктым , ал Африкадагы эң бийик тоо болуп эсептелет .
(src)="12"> Никога нямаше да бъде толкова приключенски настроен , преди да започна моите 30- дневни предизвикателства .
(trg)="14"> Мен ушул 30 күндүк өзгөрүүлөргө чейин мындай нерселерди такыр кылган эмесмин .
(src)="13"> Също така разбрах , че ако наистина искате нещо достатъчно силно , можете да направите каквото и да е за 30 дни .
(trg)="15"> Менин көзүм жетти , эгер бир нерсени абдан катуу кааласаңыз , 30 күндүн ичинде ар нерсени ишке ашырсаңыз болот экен .
(src)="14"> Искали ли сте някога да напишете роман ?
(trg)="16"> Жашооңузда бир көркөм кара сөз жазгыңыз келди беле ?
(src)="15"> Всеки ноември , десетки хиляди хора се опитват да напишат своят роман от 50 000 думи , започвайки от нулата , за 30 дни .
(trg)="17"> Ар жылы ноябрда , он миңдеген адамдар 50 000 сөздөн турган чыгарманы 30 күндүн ичинде башынан баштап жазганга аракет кылышат .
(src)="16"> Оказва се , че всичко , което трябва да направите е да пишете по 1667 думи на ден , в продължение на един месец .
(trg)="18"> Ал үчүн бир айдын ичинде күнүнө 1, 667 сөз жазыш керек экен .
(src)="17"> Така че аз го направих .
(trg)="19"> Мен ошондой кылдым .
(src)="18"> Между другото , тайната е да не отивате да спите преди да сте написали думите за деня .
(trg)="20"> Баса , ийгиликтин сыры - баардык сөздөрдү жазып бүтмөйүнчө , уктабаш керек .
(src)="19"> Може да бъдете лишени от сън , но ще завършите романа си .
(trg)="21"> Балким сиз уйкудан айрыласыз , бирок көркөм кара сөзүңүздү бүтүрөсүз .
(src)="20"> Дали моята книга е следващия голям американски роман ?
(trg)="22"> Эми менин китебим Американын улуу көркөм кара сөз чыгармасына киреби ?
(src)="21"> Не , аз я написах за месец .
(trg)="23"> Жок .
(trg)="24"> Мен аны бир айдын гана ичинде жаздым .
(src)="22"> Тя е ужасна .
(trg)="25"> Ал абдан начар .
(src)="23"> Но до края на живота си , ако срещна Джон Ходжман на TED парти , не трябва да казвам :
(trg)="26"> А бирок мындан ары , мисалы ,
(trg)="27"> TED кечесинде Джон Ходжманды кезиксем ,
(trg)="28"> " Мен компьютер адисимин " деп айткаңга мажбур эмесмин .
(src)="25"> Не , не , ако искам мога да кажа :
(src)="26"> " Аз съм писател . "
(trg)="29"> Албетте эмесмин , бирок кааласам , " Мен жазуучумун " деп айтсам болот .
(src)="27"> ( Смях )
(trg)="30"> ( Күлкү )
(src)="28"> Ето и последното нещо , което бих искал да спомена .
(src)="29"> Научих , че когато правих малки , устойчиви промени , неща , които можех да продължа да правя , беше по- вероятно те да останат .
(trg)="31"> Дагы сизге айта турган акыркы сөзүм - мен жаңы , туруктуу өзгөрүүлөрдү кылганда , алар менин күнүмдүк адаттарыма батыраак айланганын түшүндүм .
(src)="30"> Няма нищо лошо относно големи , луди предизвикателства .
(trg)="32"> Чоң , шумдук өзгөрүүлөрдүн эч жаман нерсеси жок .
(src)="31"> В действителност , те са много забавни .
(trg)="33"> Чынында , алар абдан кызыктуу болушу мүмкүн .
(src)="32"> Но е по- малко вероятно те да останат .
(trg)="34"> Бирок алар ар дайым адаттарга айланаары күмөн .
(src)="33"> Когато се отказах от захарните изделия в продължение на 30 дни , 31- я ден изглеждаше така .
(trg)="35"> Мен 30 күндүн ичинде шекер колдонбой калганда , 31- чи күн ушуга окшош болгон .
(src)="34"> ( Смях )
(trg)="36"> ( Күлкү )
(src)="35"> Ето го и въпросът ми към вас :
(trg)="37"> Анда эмесе менин суроом сизге мындай :
(src)="36"> Какво чакате ?
(trg)="38"> Сиз эмнени күтүп жатасыз ?
(src)="37"> Гарантирам ви , че следващите 30 дни ще изминат , независимо дали ви харесва или не , така че защо не помислите за нещо , което винаги сте искали да опитате , и да се пробвате през следващите 30 дни .
(trg)="39"> Мен сизге кепилдик бере алам , каалайсызбы же каалабайсызбы , келе жаткан 30 күн дагы өтөт . ошондуктан , ар дайым жасагыңыз келген нерсе жөнүндө ойлонуп , эмки 30 күндүн ичинде аны ишке ашырганга аракет кылыңыз .
(src)="38"> Благодаря .
(trg)="40"> Ыракмат .
(src)="39"> ( Ръкопляскане )
(trg)="41"> ( Кол чабуу )
# bg/5SAQIXcUwqXW.xml.gz
# ky/5SAQIXcUwqXW.xml.gz
(src)="1"> Ние сме в Британския музей и гледаме един от най- важните предмети в колекцията -
(trg)="1"> Биз Британдык музейде буюмдардын жыйындысынан эң негизги
(src)="2"> Розетския камък .
(trg)="2"> Розеттик ташты карап жатабыз
(src)="3"> Той е зад стълена витрина , заобиколен от хора , които го снимат ...
(trg)="3"> Ал айнекчеде , тегеректеген эл аны сүрөткө тартып жатышат .
(src)="4"> Хората го харесват !
(trg)="4"> Элдер аны жактырышат !
(src)="5"> Така е .
(trg)="5"> Ооба , алар аны жакшы көрүшөт .
(src)="6"> В магазинчето за сувенири има такива , посветени на него .
(trg)="6"> Белек дүкөндөрдө мындай азембелектер бар ...
(src)="7"> Можете да си купите свой малък Розетски камък , негови плакати или чаша с негова картинка .
(trg)="7"> Сиз өздүк кичинекей Розеттик ташыңызды ала аласыз .
(trg)="8"> Сиз Розеттик таш тартылган плакатты жана , анын сүрөтү түшүрүлгөн кружканы ала аласыз .
(src)="8"> Мисля , че даже можете да намерите и изтривалка с Розетския камък .
(trg)="9"> Мүмкүн , сиз Розеттик ташы менен килемче ала аласыз .
(src)="9"> Но историята му сама по себе си е невероятно важна .
(trg)="10"> Бирок тарыхты алсак анын өзү укмуштуудай маанилүү .
(src)="10"> Той ни е позволил за първи път да разберем , да прочетем , да преведем йероглифите .
(trg)="11"> Ал бизге эң биринчиден иероглифтерди түшүнгөнгө , окуганга жана которгонго мүмкүнчүлүк берет .
(src)="11"> Йероглификата е писмената система на древните египтяни .
(trg)="12"> Иероглифтер - байыркы Египеттиктердин жазма тили болгон .
(src)="12"> И до средата на деветнадесети век ние не сме знаели какво означава .
(trg)="13"> XIX - кылымдын жарымына чейин алар эмне жөнүндө айтып жатышканын биз билчү эмеспиз .
(src)="13"> Самият език е пиктографичен и това всъщност е довело до едно от големите надоразумения , защото първите археолози са вярвали , а също и лингвистите , че картинките , на които могат да се различат птици и змии , и голямо разнообразие от други форми , всъщност се отнасяли по някакъв начин до нещо специвично от света .
(trg)="14"> Тил өзү сүрөттөр менен берилген ошондуктан ал накта адашууга алып келген .
(trg)="15"> Себеби , мен ойлойм , алгачкы археологдор ишенишкен - жана лингвистер ишенишкен - алар көргөн сүрөттөрдөн чымчыктардын же жыландардын сөлөкөтөрүн жана башка ар түрдүү формаларды көрө алышкан .
(trg)="16"> Туурасында алар чыныгы дүйнөдөгү кандайдыр бир маанилүү нерсени чагылдырышкан .
(src)="14"> Ако вземам например някой йероглиф във вормата на птица , той би трябвало да има нещо общо със самата птица .
(src)="15"> А всъщност изобщо не е така .
(trg)="17"> Туура , эгер сиз чымчыкты көрсөңүз кандайдыр бир учурда чымчыкка тиешелүү болот .
(src)="16"> Това е много по- сложен език .
(trg)="18"> Бирок факт боюнча бул анчеин андай эмес бул абдан татаал тил .
(src)="17"> Розетският камък всъщност е помогнал да се разбере , че египетските йероглифи не са приктографски , че те не са пиктограми .
(trg)="19"> Розета ташы Египеттердин иероглифтери тартылган сүрөттөр эмес экенин түшүнүүгө жардам берди .
(trg)="20"> Алар пиктограммалар эмес .
(src)="18"> Те всъщност са фонетици .
(trg)="21"> Бул чындыгында фонетика .
(src)="19"> Така че всички тези картинки всъщност са съответствали на определи звуци и така най- накрая е било възможно да се разберат и преводат древноегипетските йероглифи .
(trg)="22"> Ошентип баардык тартылган сүрөттөргө окшош нерселер чындыгында тыбыштарды чагылдырат .
(trg)="23"> Демек ушинтип алар кантип байыркы Египет иероглифтерин которууну түшүнүшкөн .
(src)="20"> А причината , поради която сме успели да направим това , е че на този камък
(src)="21"> е написано едно и също твърдение три пъти на три различни езика .
(trg)="24"> Жана биз муну жасай алганыбыздын максаты анткени бул таш ошол эле билдирүүнү үч ирет үч башка тилдерде айткан .
(src)="22"> Всъщност , трите езика са : старогръцки , който е в долния край .
(trg)="25"> Демек үч тилдерибиз булар :
(src)="23"> Така , това е бил езикът на администрацията , това е бил езикът на правителството .
(trg)="27"> Ал административтик тил болгон .
(trg)="28"> Ал мамлекеттик тил болгон .
(src)="24"> И причината за това е , че Александър Велики е завладял Египет и е издал този гръцки закон по време на Елинска Гърция и това се е запазило и по времето на Древен Египет .
(trg)="29"> Анын себеби - Египетти
(trg)="30"> Улуу Александр басып алган жана грек бийлигин эллинизм доорунда орнотконунда
(trg)="31"> Жана ушул Байыркы Египетте тастыкталган .
(src)="25"> Нека не забравяме , че тук става въпрос за 200 години преди Новата ера .
(src)="26"> Което всъщност се доближава до края на използването на йероглифи .
(trg)="32"> Келгиле эске салалы , биз болжол менен б . з . ч 200 ж . ж . жөнүндө айтып жатабыз .
(src)="27"> Нужни са били още няколко стотин години , за да излязат напълно от употреба .
(src)="28"> Така че това е всъщност краят на този 3000- годишен език .
(trg)="34"> Алар таптакыр жоголгончо дагы бир нече жүздөгөн жылдар өтөт .
(src)="29"> Средната секция е на , което всъщност означава " езикът на хората " , това е бил езикът , най- често изполван от египтяните .
(trg)="36"> Ошентип орто ченде - демотик жазма , тактап айтканда " Элдин тили " дегенди билдирет .
(trg)="37"> Бул Египеттиктер колдонгон жалпы тил болгон .
(src)="30"> Най- отгоре , разбира се , било светото писане .
(trg)="38"> Албетте башкысы , ыйык жазма .
(src)="31"> То е било написано с йероглифи .
(trg)="39"> Алар иероглифтер болгон .
(src)="32"> И това е бил езикът , който не сме могли да разчетем преди появата на Розетския камък .
(trg)="40"> Бул ушундай тил болгон , Розеттик таш пайда болгуча биз аны окуй алган эмеспиз .
(src)="33"> А сред написаното на Розетския камък могат да се видят , на които били написани имената на владетелите . са продълговати фигури , в които са вписани имената и титлите на египетски фараони .
(trg)="41"> Ошентип биз Розеттик таштан жазма картуштарды көрө алчубуз , алар башкаруучулардын аттарынан турган .
(trg)="42"> Картуштар - бул узун форма түрүндө , башкаруучулардын аттарынан турат .
(src)="34"> В този случай това е Птолемей Пети .
(trg)="43"> Мындай учурда Птолемей Бешинчи болмок .
(src)="35"> След разпознаването на името на владетеля на тези три различни езика бил намерен начин за разчитането на йероглифите .
(trg)="44"> Ошентип бул башкаруучунун атын ушул үч тилде айырмалагандан кийин , биз иероглифтерди чечмелегендин ачкычын таптык .
(src)="36"> Сега , това отнело десетилетия .
(src)="37"> Било невероятно трудна задача .
(trg)="45"> Бул ондогон жылдарды алды .
(src)="38"> А дори не сме споменали все още как камъкът е било открит !
(trg)="47"> Бул кантип табылганы тууралуу биз дагы эле айтып бүтө элекпиз .
(src)="39"> Армията на Наполеон била в Египет , а Наполеон довел със себе си няколко археолози , предполагам можем да ги наречем така .
(trg)="48"> Наполеон өзүнүн армиясын
(trg)="49"> Египетке алып келген .
(trg)="50"> Менин ойумча
(src)="40"> И един от тези хора , които придружавали Наполеон , открил или случайно попаднал на Розетския камък .
(trg)="51"> Наполеондун алып келгендеринин бир нечесин археологдор деп атап койсок болот .
(trg)="52"> Наполеонду коштоп жүргөндөрдүн бирөөсү
(src)="41"> Всъщност , той е бил използван като част от основите на една крепост .
(trg)="53"> Розеттик ташты капысынан таап алган же көрүп калган .
(src)="42"> Разбира се , първоначално е бил издигнат в храм или близо до някой древноегипетски храм .
(trg)="55"> Албетте , башында храмда же байыркы египеттик храмга катар коюлган .
(src)="43"> Мисля , че е важно да се спомене , че това е долната част от много по- голяма възпоминателна плоча , която е била доста висока .
(trg)="56"> Жана , мен ушуну айтыш керек деп ойлойм , бул түпкү жагы абдан эле чоңураак же өзүнчө эле абдан бийик таш плитасы .
(src)="44"> И така , Наполеон я взел със себе си .
(trg)="57"> Ошентип Наполеон аны өзү менен ала келген ...
(src)="45"> Само че ... чакай малко , ние не сме в Лувъра , ние сме в Лондон , в Британския Музей .
(trg)="58"> Мындан тышкары , секундка күтсөңүздөр , себеби биз Луврда эмеспиз биз Лондондо , Британдык музейдебиз .
(src)="46"> Как е станало това ?
(trg)="59"> Ошентип кантип ушундай болду ?
(src)="47"> Ами , англичаните победили Наполеон и взели Камъка , а година или две по- късно , през 1801 или 1802 , той бил донесед в Британския Музей , където е и до днес .
(trg)="60"> Британдыктар Наполеонду талкалашып ташты алышкан жана бир же эки жылдан кийин 1801 же 1802 ж . ж .
(src)="48"> И определено е все още невероятно известен .
(trg)="62"> Негизгиси ал ушул убакка чейин өтө эле белгилүү .
# bg/AynKvwOsKWlm.xml.gz
# ky/AynKvwOsKWlm.xml.gz
(src)="1"> Още преди хиляди години , оглеждайки се в заобикалящата ни среда , хората са установили че съществуват най различни субстанции и тези субстанции ... проявяват различни свойства
(trg)="1"> Биз , адамдар миңдеген жылдар бою жөн гана айлана чөйрөгө көз салып , ар кандай заттар бар экенин билгенбиз жана бул заттар ар кандай касиетке ээ .
(src)="2"> Не само имат различни свойства , някои могат да отразяват светлината по определен начин , или да не отразяват светлината
(src)="3"> Могат да са с определен цвят , или да са се характеризират с определена температура , да са течни , газообразни или твърди
(trg)="2"> Алар касиеттери менен гана айырмаланган эмес ; алар жарыкты кандайдыр бир деңгээлде чагылдыра , алышкан же таптакыр чагылдыра алышкан эмес белгилүү бир түстө , белгилүү температурада болгон жана белгилүү бир температурага ээ боло алган . суюк , газ же катуу абалда боло алган .
(src)="4"> Напоследък започваме да наблюдаваме и как те реагират помежду си , поставени в определени условия тук се виждат снимки на някои от тези вещества .
(trg)="3"> Биз белгилүү бир шарттарда алар бири- бири менен , аракеттенерин байкай баштадык .
(src)="5"> Tова тук е въглерод под формата на графит
(src)="6"> Това тук е олово , а това злато .
(trg)="4"> Мына бул жерде заттардын сүрөттөлүшү : мына бул жерде көмүртек , ал эми бул графит формасында бул жерде коргошун , а бул жерде алтын .
(src)="7"> Всички изображения , които ви показвам съм ги свалил от ето този сайт
(trg)="5"> Мен тарткан жана сүрөттөрдө көрсөткөн заттардын баардыгын мына бул вебсайттан алдым .
(src)="8"> Всички показани са в твърдата си форма , но ние също знаем , че
(trg)="6"> Булардын баардыгы катуу абалда , бирок бизге белгилүү ...
(src)="9"> Изглежда сякаш в него има определен тип газ определен тип въздушни частички и в зависимост какъв вид газови частици търсим - дали ще е въглерод , кислород или азот имат различни свойства .
(trg)="7"> Эгерде аларда абанын белгилүү бир түрү болсо , анда мындай болмок , абанын бөлүкчөлөрүнүн белгилүү түрлөрү , абанын бөлүкчөлөрүнүн кайсы тибине көз карандылыгына карата көрүп жатканыңарга карата көрүнөт мейли бул көмүртек , кычкылтек же азот болсун , алар ар түрдүү касиетти көрсөтөт .
(src)="10"> Също така има вещества , които са в течно състояние , други се превръщат в течност ако повишим температурата достатъчно ,
(trg)="8"> Же , бир нече башка нерселер суюктук боло алышат , же ар түрдүү заттарды жогорку температурага чейин ысытса алар суюктук боло алат
(src)="11"> Както ако повишим температурата на златото или оловото , те се втечняват .
(trg)="9"> Эгерде силер алтынды же күмүштү белгилүү температурага чейин жылытсаңар силер суюктук ала аласыңар .
(src)="12"> Друг пример е ако запалим въглерода , той преминава в газообразно състояние и се освобождава в атмосферата , а структурата му се разрушава .
(trg)="10"> Же , эгер силер көмүртекти күйгүзсөңөр аны газ абалында ала аласыңар жана аны атмосферага чыгара аласыңар жана силер анын структурасын буза аласыңар .
(src)="13"> Това са процеси , които всички ние , цялото човечество сме наблюдавало хиляди години .
(trg)="11"> Булар - биз кандайдыр бир өлчөмдө билген нерселер адамзат миңдеген жылдар бою байкаган нерселер .
(src)="14"> Това ни довежда до естествения въпрос , който в миналото е бил философски такъв и на когото в днешно време можем да отговорим , този въпрос е :
(src)="15"> Ако чупим на малки и все по- малки парченца този въглерод , има ли някаква малка част от това вещество , изключително малка частица от тази субстанция , която все още да притежава свойствата на въглерода ?
(trg)="12"> Булардын баары бизди табигый суроого алып келет . көндүм болгон философиялык суроого , бирок эми биз бир аз болсо да жакшыраак жооп бере алабыз . жана ал суроо бул , эгер силер бул көмүртекти бузууну уланта берсеңер өтө майда жана майда бөлүкчөлөргө чейин , анда эң майда бөлүкчө болобу ? бул заттын мүмкүн болгон эң кичине бөлүгү көмүртекти , анын касиеттерин сактай алабы ?
(src)="16"> И ако има начин да продължим да разграждаме до още по- малки частици , ще загубим ли свойствата на въглерода ?
(trg)="13"> А эгерде кандайдыр бир жол менен бузууну уланта берсеңер анда анын касиеттерин жоготот белеңер ?
(src)="17"> Отговорът е : да .
(trg)="14"> Мына жооп : болот .