# bg/A28107176/A28107176.xml.gz
# ro/A28107176/A28107176.xml.gz
(src)="s8.1"> Пред при с ъ един и те n u l l
(trg)="s10.1"> Instrumentul de asistenă pentru preaderare
(src)="s9.1"> Нов акцент на помощта на ЕС за разширяване
(trg)="s11.1"> Un nou accent pe asistena UE pentru extindere
(src)="s11.1"> Нито Европейската комисияи нито друnull
(trg)="s13.1"> Nici Comisia Europeană , nici orice persoană acţionând în numele Comisiei nu răspund pentru utilizarea ulterioară a următoarelor informaţii .
(src)="s31.1"> Разширяването на Европейския съюз винаnull
(trg)="s48.2"> Aceste ări trebuie să dovedească obinerea de rezultate în acest proces plin de provocări .
(src)="s33.1"> ПП – Инструментът за предприсъедини-теnull
(trg)="s56.1"> Asistena financiară UE în cadrul IPA în perioada 2007 – 2012 , în milioane EUR
(src)="s38.1"> ПП бе създаден с ц е n u l l И
(trg)="s112.1"> IPA înlocuiește cele cinci instrumente UE de preaderare anterioare – Phare , ISPA , SA-PARD , Programul pentru Turcia și CARDS .
(src)="s44.1"> ирокообдватните п р о n u l l Ш
(trg)="s139.2"> O facilitate pentru pregătirea proiectelor , în valoare de 3 milioane
(src)="s56.1"> Развитието на сеnull
(trg)="s184.1"> O sumă totală de 165 de milioane EUR a fost alocată spre utilizare în cadrul a 37 de proiecte în 2007 .
(src)="s60.1"> рез Инструмента за пред при с ъ един и те n u l l Ч
(trg)="s203.4"> Olli Rehn , Conferina privind dezvoltarea societăii civile în Europa de Sud-Est , Bruxelles , 17 aprilie 2008
# bg/B13008325/B13008325.xml.gz
# ro/B13008325/B13008325.xml.gz
(src)="s35.1"> Ханс-Герт ПЬОТЕРИНГ , Председател на Европейския парламент
(trg)="s37.1"> Hans-Gert PÖTTERING , Preşedintele Parlamentului European
(src)="s37.1"> 50-годишният период от 19 март 1958 г . до 19 март 2008 г . е изтъкан от множество исторически събития със съществено значение за живота на гражданите на Европа .
(trg)="s39.1"> Pentru Parlamentul European , perioada de 50 de ani cuprinsă între 19 martie 1958 şi 19 martie 2008 este marcată de numeroase evenimente şi evoluţii istorice , care au influenţat considerabil viaţa cetăţenilor Europei .
(src)="s37.2"> Ключов момент от този период бяха първите преки избори за Европейски парламент през юни 1979 г .
(trg)="s39.2"> Prima alegere prin vot direct a membrilor Parlamentului European , în iunie 1979 , reprezintă , în acest context , un punct de referinţă .
(src)="s38.1"> жави-основателки на Европейската общност .
(trg)="s40.1"> De la şedinţa de constituire a Adunării Parlamentare Europene din 19 martie 1958 de la Strasbourg au trecut 21 de ani până când Parlamentul European a fost ales pentru prima oară în mod direct , oferind cetăţenilor posibilitatea de a-şi face simţită inuenţa la nivel european .
(src)="s39.1"> Двадесет и една години след учредителното заседание на Европейската парламентарна асамблея на 19 март 1958 г . в Страсбург , се проведоха първите преки избори за Европейски парламент и гражданите имаха възможност да окажат реално влияние на европейско равнище .
(trg)="s41.1"> În anul 1958 , cei 142 de deputaţi de atunci reprezentau 168 de milioane de cetăţeni din cele şase state fondatoare ale Comunităţii Europene .
(src)="s39.2"> С това понятието «Европа на гражданите» се изпълни със съдържание .
(trg)="s41.2"> După viitoarele alegeri europene din iunie 2009 , Parlamentul European va reuni 751 de deputaţi reprezentând aproximativ 500 de milioane de locuitori din nu mai puţin de 27 de state !
(src)="s40.1"> Настоящата брошура не си поставя за цел да представи пълната история на Европейския парламент в няколко реда , нито пък да разясни подробно развитието на неговите правомощия .
(trg)="s42.1"> Nu ne propunem aici să rescriem în câteva rânduri întreaga istorie a Parlamentului European , nici să explicăm în detaliu evoluţia competenţelor sale şi a rolului său .
(src)="s40.2"> По повод 50-годишнината на Парламента ще има други издания за тези цели .
(trg)="s42.2"> De acest lucru se vor ocupa alte lucrări prilejuite de aniversarea a cincizeci de ani de existenţă a Parlamentului European .
(src)="s41.1"> В тази брошура бивши председатели на Парламента , разказвайки спомените си назад във времето — до 1977 г . , повеждат читателя през историята на институцията и го запознават с нея .
(trg)="s43.1"> În această lucrare , cititorul va călăuzit de foştii preşedinţi ai Parlamentului , parcurgând şi retrăind împreună cu aceştia momente din istoria acestei instituţii , începând din anul 1977 până în prezent .
(src)="s42.1"> В качеството ми на настоящ председател на Европейския парламент , аз следвам пътя , очертан от моите предшественици .
(trg)="s44.1"> În calitatea de preşedinte în exerciţiu al Parlamentului European , mă înscriu şi eu în linia predecesorilor mei .
(src)="s42.2"> Бях избран на този пост на 16 януари 2007 г . за мандат от две години и половина .
(src)="s42.3"> Виждам моята работа като продължение на постигнатото от тях .
(trg)="s44.2"> Consider că activitatea desfăşurată de mine în această funcţie , pe care o deţin din 16 ianuarie 2007 şi pe care o voi ocupa timp de doi ani şi jumătate , este continuarea neîntreruptă a muncii lor .
(src)="s42.4"> В рамките на мандата си всеки един от председателите се ангажира с това Европейският парламент , а по този начин и европейските граждани , да извоюва по-голяма тежест , повече влияние , по-голяма роля в европейския процес на вземане на решения .
(trg)="s44.3"> Fiecare sa străduit pe perioada mandatului său să confere Parlamentului şi , implicit , cetăţenilor europeni mai multă importanţă , mai multă inuenţă , mai multe drepturi de participare la procesul decizional european .
(src)="s47.1"> Какви действия бяха предприети ?
(trg)="s47.1"> Ce etape au fost parcurse ?
(src)="s47.2"> Шестте държави-основателки1създадоха институции за изпълне-
(trg)="s47.2"> Cele şase state fondatoare1au creat instituţiile însărcinate cu implementarea Tra- tei Parlamentului un caracter unic , nu numai la nivel european , ci şi în context internaţional .
(src)="s48.1"> Защо , всъщност , Европейски парламент ?
(trg)="s47.3"> Mai întâi să începem însă cu o privire retrospectivă .
(src)="s49.1"> нието на подписания от тях на 18 април 1951 г .
(trg)="s48.1"> tatului de instituire a Comunităţii Europene a Cărbunelui şi Oţelului ( CECO ) semnat la 18 aprilie 1951 .
(src)="s49.2"> Договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана ( ЕОВС ) .
(trg)="s48.2"> Au fost create o „ Înaltă Autoritate ” cu rolul de putere executivă şi o Adunare Comună a Cărbunelui şi Oţelului , formată din membri ai parlamentelor naţionale , cu rol consultativ .
(src)="s49.3"> Изпълнителната власт бе предоставена на «Върховен орган» , консултиращ Общата асамблея на ЕОВС , съставена от представители на парламентите на държавите-членки .
(trg)="s49.1"> De ce e nevoie de un Parlament European ?
(trg)="s49.2"> Pentru că Parlamentul reprezintă cetăţenii care trăiesc sub acoperişul casei noastre comune , Uniunea Europeană de astăzi , şi le conferă acestora greutate şi inuenţă în Europa .
(src)="s50.1"> Парламентаристите осъзнаха бързо , че всеки застой би причинил значима вреда на европейския проект и че по пътя към политически съюз в Европа бе необходимо да се върви с по-големи и по-бързи крачки .
(trg)="s50.1"> Aceşti parlamentari au înţeles repede că imobilismul poate aduce daune considerabile proiectului european şi că Europa trebuie să meargă în continuare mai rapid pe calea unei uniuni politice .
(src)="s50.2"> Те предвидиха по-нататъшното развитие и макар че самите те не успяха да осъществят своята цел , все пак дадоха ход на движението за реформа .
(trg)="s50.2"> Prin aceasta , ei au anticipat evoluţia ulterioară şi chiar dacă nu au reuşit să-şi concretizeze obiectivele , au demarat procesul de reformă .
(src)="s51.1"> Вероятно целите на бащите-основатели на Европейския съюз изглеждат на младото поколение крайно далечни , но при все това — необходимо е да ги помним и днес .
(trg)="s51.1"> Chiar dacă obiectivele părinţilor fondatori ai Uniunii Europene par astăzi îndepărtate pentru tânăra generaţie , ele merită însă reamintite neîncetat ; ele nu sunt astăzi mai puţin importante decât au fost în trecut .
(src)="s51.2"> Тези цели са все още актуални .
(src)="s51.3"> След Втората световна война група велики , далновидни личности решиха да сложат край на ужасите на гражданските войни , създали климат на взаимна омраза и повели континента ни към катастрофа .
(trg)="s51.2"> După al doilea război mondial , marii vizionari sau ridicat în dorinţa de a pune capăt ororii războaielor fratricide , care au creat un climat de ură reciprocă şi care au dus continentul nostru la dezastru .
(src)="s51.4"> «Никога повече ! » , гласеше техният призив .
(trg)="s51.3"> „ Să nu se mai repete ! “ , aşa suna apelul lor .
(src)="s51.5"> За тази цел , обаче , бе необходимо от историята да се извлекат съответните поуки .
(trg)="s51.4"> Trebuia o dată pentru totdeauna să se tragă adevăratele învăţăminte din istorie .
(src)="s52.1"> Тази далновидност и тази воля за осъществяване на европейската мечта произтичаха от утвърждаването на мира , на демокрацията и на отново придобитата свобода , както и от стремежа към благополучие за гражданите на Европа .
(trg)="s52.1"> Capacitatea de anticipare şi voinţa de a înfăptui visul european şi-au avut originea în dorinţa de consolidare a păcii , a democraţiei şi a libertăţii regăsite , precum şi în încercarea de a asigura bunăstarea cetăţenilor Europei .
(src)="s52.2"> Наред с това , не биваше да бъдат забравени съседните народи от Централна и Източна Европа , които не живееха свободно .
(trg)="s52.2"> În acest context , nu trebuiau uitate nici popoarele învecinate din Europa Centrală şi de Est , care erau lip-
(src)="s52.3"> А свободата представлява основата
(trg)="s53.1"> Cum se puteau pune în practică aceste obiective ?
(src)="s54.1"> Какви бяха начините това да се осъществи ?
(trg)="s54.2"> Cele şase state fondatoare au fost Belgia , Germania , Franţa , Italia , Luxemburg şi Ţările de Jos .
(src)="s59.1"> Първи председател на Европейската парламентарна асамблея бе Робер Шуман .
(trg)="s58.1"> Primul preşedinte al Adunării Parlamentare Europene a fost Robert Schuman .
(src)="s59.2"> В свое слово той очерта волята на Европейския парламент да развие култура на «общо мислене» , което описа по следния начин : «Формирането на политически групи позволи на Общата асамблея още от момента на първите си заседания да развива европейско чувство за принадлежност , което стои над националните интереси . »
(trg)="s58.2"> Într-un discurs , acesta a rea-rmat voinţa Parlamentului European de a construi o cultură a „ gândirii comune ” , pe care a descris-o în modul următor : „ Constituirea grupurilor politice a permis Adunării Comune să dezvolte , încă de la primele şedinţe , un sentiment de apartenenţă comună la spaţiul european , sentiment situat deasupra intereselor naţionale “ .
(src)="s60.1"> Федералният канцлер Конрад Аденауер , тогава председател на Съвета на министрите , разпозна бързо възможностите за развитие на Европейския парламент .
(trg)="s59.1"> Cancelarul Konrad Adenauer , care prezida pe atunci Consiliul de Miniştri , a înţeles repede potenţialul de dezvoltare al Parlamentului European .
(src)="s60.2"> На 12 септември 1952 г . той заяви : «Парламентът се отличава преди всичко със силна динамика .
(trg)="s59.2"> La 12 septembrie 1952 , acesta a declarat : „ Parlamentul se distinge în special printr-un puternic dinamism .
(src)="s60.4"> Ние застъпваме становището , че динамиката на Парламента е от изключително значение . »
(trg)="s59.3"> În adunarea dumneavoastră se fac eforturi – şi aceasta este o trăsătură denitorie a activităţii parlamentare – să se împingă lucrurile înainte .
(src)="s60.5"> Думите на този велик европеец звучат все така актуално и днес .
(trg)="s59.4"> Suntem de părere că dinamismul Parlamentului este absolut necesar . “ Nici astăzi cuvintele acestui european de prim rang nu şi-au pierdut cu nimic actualitatea .
(src)="s61.1"> Политическите групи2са най-важните участници в институцията и нейното развитие .
(trg)="s60.1"> Grupurile politice2 sunt protagoniştii principali în Parlamentul European şi ai dezvoltării acestei instituţii .
(src)="s61.2"> Обстоятелството , че в асамблеята не бяха представени национални делегации , допринесе в значителна степен за изграждането на европейския дух , за съдържателен дебат отвъд всякакви национални различия и за стремеж към компромис , който да представлява сплав от национални и европейски интереси .
(trg)="s60.2"> Faptul că în această adunare nu au fost reprezentate delegaţii naţionale a contribuit în mod determinant la dezvoltarea spiritului european , la susţinerea unor dezbateri pe probleme concrete dincolo de diferenţele naţionale şi la căutarea unui compromis menit să reprezinte o sinteză între interesele naţionale şi cele europene .
(src)="s62.1"> Жорж Спенал , председател на Парламента от 1975 г . до 1977 г . , обобщи това развитие по впечатляващ начин .
(trg)="s61.1"> Georges Spénale , Preşedintele Parlamentului din 1975 până în 1977 , a găsit cuvinte remarcabile pentru a rezuma această evoluţie .
(src)="s62.2"> Във връзка с европейската интеграция той каза : «Съществува възглед , според който човек
(trg)="s61.2"> Referitor la integrarea europeană , acesta a spus : „ Un curent de gândire spune că
(src)="s63.1"> Бързо след това стана ясно , че възможностите на ЕОВС са твърде ограничени , за да могат да отговорят на предизвикателствата на новото време .
(trg)="s62.1"> Curând a devenit evident faptul că posibilităţile CECO erau prea limitate pentru a putea răspunde provocărilor epocii moderne .
(src)="s63.2"> И така , на 25 март 1957 г . в Рим , шестте държави-осно-вателки подписаха Договора за създаване на Европейската икономическа общност ( ЕИО ) и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия ( Евратом ) .
(trg)="s62.2"> Prin urmare , cele şase state fondatoare au semnat la 25 martie 1957 la Roma acordurile privind instituirea Comunităţii Economice Europene ( CEE ) şi a Comunităţii Europene a Energiei Atomice ( EURATOM ) .
(src)="s63.3"> Общата асамблея се превърна в Европейска парламентарна асамблея и същевременно единствената асамблея на трите общности .
(trg)="s62.3"> Adunarea Comună sa transformat în Adunarea Parlamentară Europeană , o adunare unică pentru toate cele trei comunităţi .
(trg)="s62.4"> Ea sa reunit pentru prima oară la 19 martie 1958 , având o funcţie exclusiv consultativă .
(src)="s64.2"> Вж . брошурата «Политически групи» .
(trg)="s63.2"> A se vedea broşura „ Grupurile politice “
(src)="s67.1"> Наред с това , Парламентът подкрепи народите от Централна и Източна Европа в борбата им за свобода , както и в хода на драматичните събития в страните със съветско влияние до падането на Стената през 1989 г .
(trg)="s66.1"> omul trebuie să se pună mai întâi în serviciul oamenilor şi abia apoi în serviciul patriei , un altul armă dimpotrivă că patria trebuie pusă înaintea oamenilor .
(src)="s67.2"> Той застана категорично зад демократичните движения в Испания , Португалия и Гърция и им вдъхна надежда .
(trg)="s66.2"> După părerea mea , a în serviciul Europei înseamnă în acelaşi timp a în serviciul oamenilor şi al patriei , înseamnă a contopi cele două concepte . “
(src)="s68.1"> трябва да служи преди всичко на хората и след това на родината .
(trg)="s67.1"> De asemenea , Parlamentul a susţinut popoarele din Europa Centrală şi de Est în lupta acestora pentru libertate şi cu ocazia evenimentelor dramatice petrecute în ţările aate în zona de inuenţă sovietică , până la căderea zidului în anul 1989 .
(src)="s68.2"> Но съществува и друг възглед , според който да служиш на родината стои над това да служиш на хората .
(trg)="s67.2"> Parlamentul sa situat pe deplin şi fără rezerve de partea mişcărilor democratice din Spania , Portugalia şi Grecia , insuându-le speranţă .
(src)="s69.1"> Стремежът към устойчив баланс неизменно бе в центъра на работата на нашия парламент .
(trg)="s68.1"> Efortul de păstrare a echilibrului a fost întotdeauna în centrul activităţii Parlamentului .
(src)="s69.2"> Това важи преди всичко по отношение на защитата на европейските ценности3и равновесието между вътрешното укрепване и подкрепата отвън .
(trg)="s68.2"> Acest lucru este valabil în primul rând în ceea ce priveşte apărarea valorilor europene3 şi a echilibrului între consolidarea internă şi sprijinul extern .
(src)="s70.2"> Европейският парламент присъжда наградата «Сахаров» за свобода на мисълта .
(trg)="s69.2"> Toţi cei premiaţi , ca de exemplu Nelson Mandela , Alexander Dubček , Aung San Suu Kyi sau Alexander Milinkewitsch , au apreciat sprijinul primit din partea Parlamentului în lupta lor pentru libertate .
(src)="s72.1"> И отново Европейският парламент бе този , който години наред упорито се застъпваше за това във всички споразумения за сътрудничество с трети страни на Европейската общност , и по-късно на Европейския съюз , да бъде включена клауза за правата на човека .
(trg)="s71.1"> Tot Parlamentul European a fost cel care , de-a lungul multor ani , a pledat în favoarea includerii unei clauze privitoare la drepturile omului în toate tratatele de cooperare cu state terţe încheiate de Comunitatea Europeană , şi ulterior de Uniunea Europeană .
(src)="s73.1"> В този дух Парламентът изрази солидарност с народите в Европа , които бяха принудени да живеят под диктатура и през август 1961 г . осъди строежа на Берлинската стена .
(trg)="s72.1"> În acest context , Parlamentul şi-a exprimat solidaritatea cu popoarele europene silite să trăiască sub dictatură .
(trg)="s72.2"> Astfel , spre exemplu , în august 1961 , Parlamentul a condamnat construirea Zidului Berlinului .
(src)="s74.1"> В областта на вътрешните работи Парламентът осъществяваше дейност в различни сфери .
(trg)="s73.1"> Parlamentul a fost foarte activ şi în multe domenii ale politicii interne .
(src)="s78.1"> 1958 г . той обърна внимание върху съществуващ «демократичен дефицит» , тъй като държавитечленки определяха европейския бюджет без участието на националните парламенти .
(trg)="s77.1"> În domeniul bugetului Parlamentul a reuşit să-şi lărgească progresiv competenţele .
(trg)="s77.2"> Încă din 1958 a atras atenţia asupra „ decitului de democraţie ” existent , în condiţiile în care statele membre stabileau bugetul european fără implicarea parlamentelor naţionale .
(src)="s79.2"> Под натиска на Европейския парламент в тези области бе постигнато много .
(trg)="s78.3"> În urma presiunilor exercitate de Parlamentul European sau făcut multe progrese în aceste domenii .
(src)="s79.3"> Така през октомври 2007 г . в Договора от Лисабон бе включена Харта за основните права , която гарантира защитата на нашите граждани .
(trg)="s78.4"> Astfel a fost posibilă includerea în octombrie 2007 în Tratatul de la Lisabona a unei Carte a drepturilor fundamentale care garantează protecţia cetăţenilor europeni .
(src)="s79.4"> Тя е в еднаква степен обвързваща за държавитечленки и европейските институции , като изключение правят Великобритания и Полша .
(trg)="s78.5"> Ea este obligatorie din punct de vedere juridic în egală măsură pentru statele membre şi pentru instituţiile europene , cu excepţia Regatului Unit şi a Poloniei .
(src)="s79.5"> Хартата бе тържествено обявена и подписана на 12 декември 2007 г . в Страсбург от председателите на Европейския парламент , Европейската комисия и Европейския съвет .
(trg)="s78.6"> Această Cartă a fost proclamată şi semnată la Strasbourg , la 12 decembrie 2007 , în şedinţă solemnă , de către preşedinţii Parlamentului European , Comisiei Europene şi Consiliului European .
(src)="s79.6"> С Договора от Лисабон тя придобива правна сила .
(trg)="s78.7"> Tratatul de la Lisabona îi conferă valoare juridică obligatorie .
(src)="s80.1"> След дълга и трудна борба , в средата на 70-те години Европейският парламент стана бюджетен орган , заедно със Съвета на министрите .
(trg)="s79.1"> După îndelungi şi aprige dezbateri , la mijlocul anilor 1970 , Parlamentul European a devenit autoritate bugetară alături de Consiliul de Miniştri .
(src)="s80.2"> Той непоклатимо се придържа към своя принцип , съобразно който Европейският съюз трябва да разполага с достатъчно средства за осъществяване на своите цели .
(trg)="s79.2"> A susţinut neclintit principiul potrivit căruia Uniunea Europeană trebuie să dispună de mijloace suciente pentru realizarea obiectivelor propuse .
(src)="s80.3"> С оглед на това , Парламентът използва всичките си възможности и през 1980 г . , например , отхвърли за първи път бюджета на Общността .
(trg)="s79.3"> Pentru materializarea acestui principiu , a valoricat toate oportunităţile , respingând , de exemplu , pentru prima oară în 1980 , propunerea de buget comunitar .
(src)="s81.1"> Усилията за постигане на баланс проличават и в ангажираността на Европейския парламент с разширяването на неговите правомощия .
(trg)="s80.1"> Preocuparea Parlamentului de menţinere a echilibrului instituţional este reectată de asemenea şi în iniţiativele Parlamentului de extindere a sferei competenţelor sale .
(src)="s81.2"> При все това , те не са самоцел , а трябва да служат на благополучието на гражданите .
(trg)="s80.2"> Acestea nu constituie totuşi un scop în sine , ci trebuie să servească interesului cetăţenilor .
(src)="s82.1"> И тук , както по отношение на правата на човека , Парламентът предвиди развоя на събитията и положи усилия за постигането на баланс между националните и европейската перспектива .
(trg)="s81.1"> La fel ca în cazul drepturilor omului , Parlamentul European a anticipat evoluţia evenimentelor şi a acţionat în direcţia asigurării unui echilibru între perspectiva naţională şi cea europeană .
(src)="s83.1"> В началото от бюджета се финансираше преди всичко Общата селскостопанска политика .
(trg)="s82.1"> Iniţial , din buget era finanţată cu precădere politica agricolă comună .
(src)="s83.3"> Постепенно Европейският парламент се ангажира с разпределяне на бюджетните кредити , предназначени за други области , между отделните страни и региони въз основа на принципа на солидарността .
(trg)="s82.3"> Treptat , Parlamentul European a acţionat în favoarea utilizării creditelor în alte domenii , în ţări şi regiuni distincte , în temeiul principiului solidarităţii .
(src)="s83.4"> Този принцип бе защитен от него и по време на преговорите с десетте държави-членки , които се
(trg)="s82.4"> Acest principiu a fost susţinut de Parlament şi cu ocazia negocierilor cu cele zece state care au aderat la Uniunea Europeană în mai 2004 .
(src)="s84.1"> В областта на бюджета Парламентът успя да разшири своите правомощия постепенно . Още през
(trg)="s82.5"> Uniunea Europeană trebuia să dispună de mijloacele nanci-are necesare integrării cu succes a noilor state mem-
(src)="s88.2"> Нужно бе Европейският съюз да разполага с необходимите средства , за да организира успешно разширяването .
(trg)="s86.1"> În prezent , Parlamentul este preocupat să întocmească bugetul Uniunii4astfel încât să poată răs- pundă provocărilor actuale .
(src)="s89.1"> Днес Парламентът се грижи за това бюджетът на ЕС4 да бъде организиран така , че да могат да се преодолеят текущите предизвикателства .
(trg)="s86.2"> Protecţia mediului înconjurător şi îndeosebi lupta împotriva schimbărilor climatice , dezvoltarea noilor tehnologii şi asigurarea unui acces mai larg la cunoaştere permit Uniunii Europene să-şi respecte angajamentele internaţionale .
(src)="s90.1"> Европейският парламент използва своите правомощия в областта на законодателството , за да направи по-лесно ежедневието на гражданите .
(trg)="s87.1"> Parlamentul European uzează de competenţele sale legislative pentru a uşura viaţa de zi cu zi a cetăţenilor .
(src)="s90.2"> За тази цел са взети множество решения .
(trg)="s87.2"> Numeroase hotărâri au fost astfel adoptate ţinând cont de acest criteriu .
(src)="s90.3"> Бих искал да спомена тези от тях , които имат най-изявен символен характер .
(src)="s90.4"> Сред тях са например понижаването на разходите за входящи и изходящи повиквания от мобилен телефон в чужбина , изготвянето на «черен списък» на авиокомпаниите , които не отговарят на необходимите стандарти за сигурност и поради това не бива да навлизат във въздушното пространство на ЕС , или забраната за предизвикващи рак вещества в играчки .
(trg)="s87.3"> Dintre aceste hotărâri , le voi menţiona pe cele cu valoare simbolică mai mare , ca , de exemplu , reducerea costurilor la apelurile efectuate şi primite în străinătate în reţeaua de telefonie mobilă , întocmirea unei “ liste negre ” a companiilor aeriene care nu respectă normele de siguranţă impuse şi interzicerea accesului acestor companii la spaţiul aerian comunitar , precum şi interzicerea jucăriilor care conţin substanţe cancerigene .
(src)="s91.1"> Европейският парламент използва своите бюджетни правомощия като средство за постепенно разширяване на законодателните си правомощия съобразно различните договори в тяхната хронологична последователност5 .
(trg)="s88.1"> Parlamentul European sa folosit de autoritatea sa bugetară ca de o pârghie pentru a-şi lărgi treptat responsabilităţile legislative , cu ocazia diferitelor tratate care sau succedat .
(src)="s92.1"> След разширяването от 2004 г .
(src)="s92.2"> ЕС се намира в коренно различна ситуация и по отношение на законодателството .
(trg)="s89.1"> După extinderea din 2004 , UE se aă într-o situaţie fundamental diferită şi în domeniul legislativ .
(src)="s92.3"> В Съвета на министрите става все по-трудно да се постигат компромиси с 27 държави-членки .
(trg)="s89.2"> În Consiliul de Miniştri , este din ce în ce mai greu ca cele 27 de state membre să ajungă la un compromis .
(src)="s93.1"> Докато през 1958 г . той представляваше единствено асамблея със съвещателни функции , с влизането в сила на Договора от Лисабон той
(trg)="s91.1"> În timp ce în 1958 Parlamentul era doar o adunare consultativă , o dată cu intrarea în vigoare a Tratatului de la Lisabona Parlamentul va deveni autoritate legislativă , având drepturi egale cu Consiliul în aproape 100 % din activitatea de legiferare .
(src)="s95.2"> През 2008 г . общностният бюджет възлиза на 129 млрд . евро , което съответства на 1,03 % от брутния национален доход на ЕС .
(trg)="s93.2"> În 2008 bugetul comunitar sa ridicat la suma de 129 miliarde de euro , ceea ce reprezintă 1,03 % din venitul naţional brut la nivelul Uniunii .
(src)="s100.1"> и Регламентът за химичните вещества ( «REACH»).7В края на краищата , Европейският парламент бе работа на нашата институция и на Европейския съюз като цяло .
(trg)="s97.1"> reuşit să găsească un compromis , permiţând astfel adoptarea ambelor acte legislative .
(src)="s101.1"> този , който предложи компромисно решение и с това направи възможно приемането на тези два законодателни акта .
(trg)="s98.1"> Acest compromis a fost posibil de realizat datorită plasării intereselor europene comune deasupra diferenţelor naţionale şi politice .
(src)="s103.1"> Европейският парламент успя да даде този значим принос , защото бе очаквал разширяването и бе подготвен за новите условия .
(trg)="s100.1"> Parlamentul European şi-a putut aduce această importantă contribuţie deoarece a anticipat extinderea Uniunii şi sa pregătit pentru a face faţă noilor realităţi .
(src)="s103.2"> Той с пълно право може да се гордее с постигнатото .
(trg)="s100.2"> Parlamentul poate , pe bună dreptate , să e mândru de munca depusă .
(src)="s104.2"> Всички наблюдатели бяха членове на националните парламенти на своите страни .
(trg)="s101.1"> Nu în ultimul rând , această cultură a bunei înţelegeri a fost baza obţinerii în Parlamentul European a compromisurilor necesare din punct de vedere politic , în chestiunea directivei privind serviciile şi a directivei privind produsele chimice .
(src)="s104.3"> Те бяха интегрирани в политическите групи и се запознаха с методите на работа на Парламента .
(trg)="s102.1"> Încă din 1958 , o trăsătură a Parlamentului European , care îl îmbogăţeşte şi îi conferă unicitate , este colaborarea zilnică între oameni cu proluri politice şi culturale diferite , schimbul permanent de experienţă .
(src)="s105.1"> След падането на Берлинската стена , още през 1991 г .
(src)="s105.2"> Парламентът покани определени от Бундестага наблюдатели от новите федерални провинции , за да насърчи интеграцията в ЕС на гражданите от бившата ГДР .
(trg)="s103.1"> După căderea Zidului Berlinului , Parlamentul European a invitat încă din 1991 observatori din noile landuri germane numiţi de Bundestag pentru a încuraja integrarea cetăţenilor din fosta RDG în Uniunea Europeană .
(src)="s105.3"> Наблюдателите бяха приобщени към парламентарната работа , без да разполагат със статут на членове на Парламента .
(trg)="s103.2"> Aceştia au fost implicaţi în activitatea parlamentară fără să deţină statutul de deputat .