# bg/A28107176/A28107176.xml.gz
# et/A28107176/A28107176.xml.gz
(src)="s8.1"> Пред при с ъ един и те n u l l
(trg)="s7.1"> Ühinemiseelse abi rahastamisvahend
(src)="s11.1"> Нито Европейската комисияи нито друnull
(trg)="s10.1"> 2uroopa Komisjon ega üksi tema nimel tegutsev isik ei vastuta käesolevas väljaandes esitatud teabe kasutamise eest .
(src)="s33.1"> ПП – Инструментът за предприсъедини-теnull
(trg)="s30.2"> Praegu on ajavahemikul 2007–20o2 tehtavad eralvdised riikide lõikes järgmised :
(src)="s38.1"> ПП бе създаден с ц е n u l l И
(trg)="s45.1"> Ü duse õigustikku ) .
(src)="s44.1"> ирокообдватните п р о n u l l Ш
(trg)="s78.3"> Teise hiljutise projekti raavmes varustati politsei uute raadiosidevahenditega .
(src)="s56.1"> Развитието на сеnull
(trg)="s123.3"> Muud projektid hõlmavad toetust ümv
(src)="s60.1"> рез Инструмента за пред при с ъ един и те n u l l Ч
(trg)="s136.2"> Savmuti tagab see paindlikkuse abi andmisel .
# bg/B13008325/B13008325.xml.gz
# et/B13008325/B13008325.xml.gz
(src)="s17.1"> Спомени на бившите председатели на Европейския парламент
(trg)="s17.1"> Jäädvustused Euroopa Parlamendi endiste presidentide tegevusest
(src)="s37.1"> 50-годишният период от 19 март 1958 г . до 19 март 2008 г . е изтъкан от множество исторически събития със съществено значение за живота на гражданите на Европа .
(trg)="s41.1"> 1958. aasta 19. märtsi ja 2008. aasta 19. märtsi vahele mahub 50 aastat , mis Euroopa Parlamendi jaoks tähistavad ajavahemikku , mida kujundasid paljud ajaloolised sündmused ja arengud , mis on Euroopa kodanike elu tuntavalt mõjutanud .
(src)="s37.2"> Ключов момент от този период бяха първите преки избори за Европейски парламент през юни 1979 г .
(trg)="s41.2"> Keskse tähtsusega ajahetk oli seejuures 1979. aasta juuni , mil toimusid Euroopa Parlamendi esimesed otsevalimised .
(src)="s38.1"> жави-основателки на Европейската общност .
(trg)="s42.1"> 1958. aastal esindasid 142 parlamendiliiget kuue Euroopa Ühenduse asutajariigi 168 miljonit kodanikku .
(src)="s38.2"> След предстоящите избори за Европейски парламент през юни 2009 г . , 751 членове на Парламента ще представляват близо 500-те млн . жители на вече 27-те на брой държави-членки .
(trg)="s42.2"> Pärast Euroopa Parlamendi järgmisi valimisi 2009. aasta juunis esindavad 751 parlamendiliiget nüüd juba 27 liikmesriigi umbes 500 miljonit elanikku !
(src)="s39.1"> Двадесет и една години след учредителното заседание на Европейската парламентарна асамблея на 19 март 1958 г . в Страсбург , се проведоха първите преки избори за Европейски парламент и гражданите имаха възможност да окажат реално влияние на европейско равнище .
(trg)="s43.1"> „ Euroopa parlamentaarse assamblee ” avaistungist Strasbourgis 19. märtsil 1958. aastal möödus 21 aastat , enne kui Euroopa Parlament esimest korda otse valiti ning kodanikud said avaldada mõju Euroopa tasandil .
(src)="s39.2"> С това понятието «Европа на гражданите» се изпълни със съдържание .
(trg)="s43.2"> Mõiste „ kodanike Euroopa ” sai sellega sisulise tähenduse .
(src)="s40.1"> Настоящата брошура не си поставя за цел да представи пълната история на Европейския парламент в няколко реда , нито пък да разясни подробно развитието на неговите правомощия .
(trg)="s44.1"> Siinkohal ei ole mõtet teha kokkuvõtet tervest Euroopa Parlamendi ajaloost , ka ei ole siin otstarbekas kirjeldada üksikasjalikult parlamendi volituste arengut .
(src)="s40.2"> По повод 50-годишнината на Парламента ще има други издания за тези цели .
(trg)="s44.2"> Euroopa Parlamendi 50. aastapäeva puhul käsitletakse nimetatud teemasid teistes kirjutistes .
(src)="s42.1"> В качеството ми на настоящ председател на Европейския парламент , аз следвам пътя , очертан от моите предшественици .
(trg)="s45.1"> Euroopa Parlamendi praeguse presidendina seisan ühes reas oma eelkäijatega .
(src)="s42.2"> Бях избран на този пост на 16 януари 2007 г . за мандат от две години и половина .
(trg)="s45.2"> Oma tööd selles ametis , kuhu olen alates 16. jaanuarist 2007. aastal valitud kaheks ja pooleks aastaks , mõistangi oma eelkäijate töö pideva jätkamisena .
(src)="s42.3"> Виждам моята работа като продължение на постигнатото от тях .
(trg)="s45.3"> Igaüks neist töötas oma ametiajal selle nimel , et anda Euroopa Parlamendile ja seega ühtlasi Euroopa kodanikele Euroopa otsustusprotsessis rohkem kaalu , mõjuvõimu ja kaasarääkimisõigust .
(src)="s42.4"> В рамките на мандата си всеки един от председателите се ангажира с това Европейският парламент , а по този начин и европейските граждани , да извоюва по-голяма тежест , повече влияние , по-голяма роля в европейския процес на вземане на решения .
(trg)="s45.4"> Üritaksin siinkohal välja tuua läbivat joont parlamendi arengus ja kirjeldada omadusi , mis teevad selle institutsiooni ainulaadseks nii Euroopa kui ka rahvusvahelisel tasandil .
(src)="s46.2"> Нека първо обърнем поглед назад към миналото .
(trg)="s49.1"> Ülemamet konsulteeris ESTÜ ühisassambleega , mis koosnes liikmesriikide parlamentide esindajatest .
(src)="s47.1"> Какви действия бяха предприети ?
(trg)="s50.1"> Milleks üldse on Euroopa Parlamenti vaja ?
(src)="s47.2"> Шестте държави-основателки1създадоха институции за изпълне-
(trg)="s50.2"> Parlament esindab kodanikke , kes elavad ühe katuse all meie ühises majas , praeguses Euroopa Liidus , ning annab Euroopas nende häälele kaalu ja mõjuvõimu .
(src)="s48.1"> Защо , всъщност , Европейски парламент ?
(trg)="s51.1"> Parlamendiliikmed said väga ruttu aru , et mistahes viivitus Euroopa projekti arengus tooks kaasa suurt kahju ning poliitilise liidu suunas tuleb liikuda kiiremini ja kaugemale .
(src)="s48.2"> Парламентът представлява гражданите , които съжителстват в нашия общ дом — Европейския съюз — и гарантира , че техният глас се чува в Европа и може да упражнява влияние .
(trg)="s51.2"> Nad aimasid seega ette hilisemaid arenguid ning kuigi neil ei õnnestunud oma eesmärki saavutada , algatasid nad siiski reformiliikumise .
(src)="s49.1"> нието на подписания от тях на 18 април 1951 г .
(trg)="s52.1"> Kui noorele põlvkonnale võivadki Euroopa Liidu asutajate eesmärgid tunduda praegu kauged ja võõrad , peaksime neid siiski täna meenutama , sest need on endiselt aktuaalsed .
(src)="s49.2"> Договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана ( ЕОВС ) .
(trg)="s52.2"> Pärast Teist maailmasõda otsustasid suured visionäärid teha lõpu vennatapusõdade koledustele , mis olid tekitanud vastastikuse vaenu õhustiku ning viinud Euroopa maailmajao hukatusse .
(src)="s50.1"> Парламентаристите осъзнаха бързо , че всеки застой би причинил значима вреда на европейския проект и че по пътя към политически съюз в Европа бе необходимо да се върви с по-големи и по-бързи крачки .
(trg)="s53.1"> Võime ajas ette näha ning soov viia ellu Euroopa unelm lähtusid rahu , demokraatia ja taasleitud vabaduse kinnistamisest ning püüdlustest tagada Euroopa kodanike heaolu .
(trg)="s53.2"> Samas ei tohtinud unustada ka Kesk- ja Ida-Euroopa naaberrahvaid , kes ei olnud vabad .
(src)="s50.2"> Те предвидиха по-нататъшното развитие и макар че самите те не успяха да осъществят своята цел , все пак дадоха ход на движението за реформа .
(trg)="s53.3"> Vabadus on meie ühiste väärtuste vundament , millele Euroopa Parlamendi poliitika on alati toetunud .
(src)="s51.1"> Вероятно целите на бащите-основатели на Европейския съюз изглеждат на младото поколение крайно далечни , но при все това — необходимо е да ги помним и днес .
(trg)="s54.1"> Kuidas see teoks sai ?
(trg)="s54.2"> Kõigepealt riikide söe- ja terasetööstuse ühendamisega , ehk teisisõnu selle tõttu , et majanduslikke ressursse õpiti üheskoos haldama , õpiti koos elama ning külma sõja ajal ühist tulevikku kujundama .
(src)="s51.3"> След Втората световна война група велики , далновидни личности решиха да сложат край на ужасите на гражданските войни , създали климат на взаимна омраза и повели континента ни към катастрофа .
(trg)="s55.2"> Kuus asutajariiki1lõid institutsioonid 18. aprillil 1951. aastal allkirjastatud Euroopa Söe- ja Teraseühenduse ( ESTÜ ) asutamislepingu rakendamiseks .
(src)="s52.2"> Наред с това , не биваше да бъдат забравени съседните народи от Централна и Източна Европа , които не живееха свободно .
(trg)="s56.3"> Teie assamblee püüdleb selle poole – ning see on parlamentaarsele tööle omane – , et julgelt edasi minna .
(trg)="s56.4"> Oleme seisukohal , et parlamendi dünaamika on hädavajalik . ”
(src)="s52.3"> А свободата представлява основата
(trg)="s56.5"> Selle suure eurooplase sõnad on ka tänasel päeval aktuaalsed .
(src)="s54.1"> Какви бяха начините това да се осъществи ?
(trg)="s57.2"> Kuus asutajariiki olid Belgia , Saksamaa , Prantsusmaa , Itaalia , Luksemburg ja Madalmaad .
(src)="s57.1"> Тя заседава за първи път на 19 март 1958 г . и изпълняваше единствено съвещателни функции .
(trg)="s60.1"> püüdlustele saavutada kompromissi , mis pidi olema süntees rahvuslikest ja Euroopa huvidest .
(src)="s58.1"> на общите ни ценности , които винаги са давали насока на политиката на Европейския парламент , включително и днес .
(trg)="s61.1"> Ruttu sai selgeks , et ESTÜ võimalused uue aja väljakutsetega toimetulekuks olid piiratud .
(src)="s59.1"> Първи председател на Европейската парламентарна асамблея бе Робер Шуман .
(trg)="s61.2"> Seepärast allkirjastasid kuus asutajaliiget 25. märtsil 1957. aastal Roomas Euroopa Majandusühenduse ( EMÜ ) ja Euroopa Aatomi-energiaühenduse ( Euratom ) asutamislepingu .
(src)="s60.1"> Федералният канцлер Конрад Аденауер , тогава председател на Съвета на министрите , разпозна бързо възможностите за развитие на Европейския парламент .
(trg)="s62.1"> Georges Spénale , kes oli Euroopa Parlamendi president aastatel 1975–1977 , on selle arengu märkimisväärsel viisil kokku võtnud .
(src)="s60.2"> На 12 септември 1952 г . той заяви : «Парламентът се отличава преди всичко със силна динамика .
(trg)="s62.2"> Euroopa integratsioonist kõneledes ütles ta järgmist : „ Üks mõttekäik ütleb , et eeskätt tuleb teenida inimesi ning alles seejärel kodumaad , teine mõttekäik aga , et kodumaa teenimine on inimeste teenimisest tähtsam .
(src)="s60.3"> Във Вашата асамблея има — и това е отличителна черта за парламентарна дейност — стремеж да се пристъпва смело по пътя напред .
(trg)="s62.3"> Minu arvates ühendab Euroopa teenimine need kaks mõtteviisi , kuna Euroopat teenides teenitakse võrdselt nii inimesi kui ka isamaad . ”
(src)="s60.4"> Ние застъпваме становището , че динамиката на Парламента е от изключително значение . »
(trg)="s63.1"> Parlamendi töö keskpunktis on alati olnud püüd saavutada püsiv tasakaal .
(src)="s60.5"> Думите на този велик европеец звучат все така актуално и днес .
(trg)="s63.2"> See kehtib eelkõige Euroopa väärtuste3kaitse ning sisemise konsolideerumise ja välise toetuse vahelise tasakaalu puhul .
(src)="s61.1"> Политическите групи2са най-важните участници в институцията и нейното развитие .
(trg)="s64.1"> Euroopa Parlamentaarse Assamblee esimene president oli Robert Schuman .
(src)="s61.2"> Обстоятелството , че в асамблеята не бяха представени национални делегации , допринесе в значителна степен за изграждането на европейския дух , за съдържателен дебат отвъд всякакви национални различия и за стремеж към компромис , който да представлява сплав от национални и европейски интереси .
(trg)="s64.2"> Ühes kõnes kinnitas ta Euroopa Parlamendi tahet kujundada „ ühise mõtlemise ” kultuuri , mida ta kirjeldas järgmiselt : „ Fraktsioonide tekkimine võimaldas ühisassambleel juba esimestest istungitest peale kujundada Euroopa ühtekuuluvustunnet , mis seisab kõrgemal rahvuslikest huvidest . ”
(src)="s62.1"> Жорж Спенал , председател на Парламента от 1975 г . до 1977 г . , обобщи това развитие по впечатляващ начин .
(trg)="s65.1"> Fraktsioonid2 on Euroopa Parlamendi ja selle arengu tähtsaimad mõjutajad .
(src)="s62.2"> Във връзка с европейската интеграция той каза : «Съществува възглед , според който човек
(trg)="s65.2"> Tõsiasi , et täiskogul ei olnud esindatud riikide delegatsioonid , aitas oluliselt kaasa Euroopa vaimu väljakujunemisele , kõigist rahvuslikest eripäradest hoolimata konstruktiivsele arutelule ning
(src)="s63.1"> Бързо след това стана ясно , че възможностите на ЕОВС са твърде ограничени , за да могат да отговорят на предизвикателствата на новото време .
(trg)="s66.1"> Juba 1958. aastal kinnitas Euroopa Parlament , et võitlus inimõiguste eest on üleüldine ja aimas nii ette Euroopa Liidu tulevast poliitilist suunda , andis liidule tähtsaid impulsse ning väljus ühenduste üksnes majanduslikest raamidest .
(src)="s68.1"> трябва да служи преди всичко на хората и след това на родината .
(trg)="s72.1"> Samuti toetas parlament Kesk- ja Ida-Euroopa rahvaid nende vabadusvõitluses ning dramaatilistes sündmustes , mis leidsid aset nõukogude mõjusfääri kuulunud riikides kuni Berliini müüri langemiseni 1989. aastal .
(src)="s68.2"> Но съществува и друг възглед , според който да служиш на родината стои над това да служиш на хората .
(trg)="s72.2"> Parlament toetas täielikult ka demokraatlikke liikumisi Hispaanias , Portugalis ja Kreekas ning andis neile lootust .
(src)="s69.1"> Стремежът към устойчив баланс неизменно бе в центъра на работата на нашия парламент .
(trg)="s73.2"> Kõikide nimetatud püüdluste eesmärk oli kaitsta ja tugevdada põhiõigusi .
(trg)="s73.3"> Euroopa Parlamendi survel on nendes valdkondades palju saavutatud .
(src)="s70.3"> Всички носители на наградата , като например Нелсън Мандела , Александър Дубчек , Аунг Сан Суу Кий или Александър Милинкевич , оцениха подкрепата на Парламента в тяхната борба за свобода .
(trg)="s74.2"> Kõik laureaadid , nagu Nelson Mandela , Aleksander Dubček , Aung San Suu Kyi või Aleksandr Milinkevitš , on hinnanud parlamendi toetust nende vabadusvõitlusele .
(src)="s72.1"> И отново Европейският парламент бе този , който години наред упорито се застъпваше за това във всички споразумения за сътрудничество с трети страни на Европейската общност , и по-късно на Европейския съюз , да бъде включена клауза за правата на човека .
(trg)="s76.1"> Euroopa Parlament on paljude aastate jooksul pidevalt korranud , et kõikidesse Euroopa Ühenduse ja hiljem Euroopa Liidu koostöölepingutesse kolmandate riikidega tuleb lisada inimõiguste klausel .
(src)="s73.1"> В този дух Парламентът изрази солидарност с народите в Европа , които бяха принудени да живеят под диктатура и през август 1961 г . осъди строежа на Берлинската стена .
(trg)="s77.1"> Nagu inimõiguste puhul , nii aimas Euroopa Parlament ka volituste puhul sündmuste käiku ette ning püüdles tasakaalu saavutamise poole rahvusliku ja Euroopa Liidu lähenemisviisi vahel .
(src)="s74.1"> В областта на вътрешните работи Парламентът осъществяваше дейност в различни сфери .
(trg)="s78.1"> Ka Euroopa Liidu sees tegutses Euroopa Parlament erinevates valdkondades , näiteks võitluses rassismi , ksenofoobia ja antisemitismi vastu , isikuvabadusi
(src)="s78.1"> 1958 г . той обърна внимание върху съществуващ «демократичен дефицит» , тъй като държавитечленки определяха европейския бюджет без участието на националните парламенти .
(trg)="s82.1"> Täna seisab Euroopa Parlament hea selle eest , et liidu eelarve4oleks koostatud nii , et oleks võimalik aastal juhtis ta tähelepanu „ demokraatiadetsiidile ” , kuna liikmesriigid otsustasid Euroopa Liidu eelarve üle , ilma et nad oleks kaasanud riikide parlamente .
(src)="s79.3"> Така през октомври 2007 г . в Договора от Лисабон бе включена Харта за основните права , която гарантира защитата на нашите граждани .
(trg)="s83.2"> Keskkonnakaitse ja eelkõige võitlus kliimamuutuste vastu , uute tehnoloogiate arendamine ning teadmistele laia juurdepääsu tagamine võimaldavad ELil täita rahvusvahelisi kohustusi .
(src)="s79.4"> Тя е в еднаква степен обвързваща за държавитечленки и европейските институции , като изключение правят Великобритания и Полша .
(trg)="s84.1"> Pärast pikka ja rasket võitlust sai Euroopa Parlamendist 1970. aastate keskel nõukogu kõrval eelarvepädev institutsioon .
(src)="s79.5"> Хартата бе тържествено обявена и подписана на 12 декември 2007 г . в Страсбург от председателите на Европейския парламент , Европейската комисия и Европейския съвет .
(trg)="s84.2"> Parlament järgib kaljukindlalt põhimõtet , et Euroopa Liidul peab oma eesmärkide saavutamiseks olema piisavalt rahalisi vahendeid .
(src)="s79.6"> С Договора от Лисабон тя придобива правна сила .
(trg)="s84.3"> Selle saavutamiseks on parlament kasutanud kõiki võimalusi : näiteks 1980. aastal lükkas ta esimest korda ühenduse eelarve tagasi .
(src)="s80.3"> С оглед на това , Парламентът използва всичките си възможности и през 1980 г . , например , отхвърли за първи път бюджета на Общността .
(trg)="s85.1"> Euroopa Parlament on kasutanud oma eelarvepädevust hoovana , et suurendada erinevates üksteisele järgnevates lepingutes õigusloomega seotud volitusi.5
(src)="s81.2"> При все това , те не са самоцел , а трябва да служат на благополучието на гражданите .
(trg)="s86.1"> Kui 1958. aastal oli parlamendil üksnes nõuandev roll , siis Lissaboni lepingu jõustumisega saab ta nõukoguga samaväärsed seadusandja volitused praktiliselt kogu õigusloome ulatuses .
(src)="s83.2"> Така трябваше да се гарантира самостоятелността и независимостта на селското стопанство на Европейските общности .
(trg)="s88.3"> Sammhaaval suutis Euroopa Parlament saavutada selle , et rahalisi vahendeid teiste valdkondade tarvis eraldataks riikidele ja piirkondadele solidaarsuse põhimõtte alusel .
(src)="s83.4"> Този принцип бе защитен от него и по време на преговорите с десетте държави-членки , които се
(trg)="s88.5"> Euroopa Liit pidi saama vajalikud rahalised vahendid , et laienemine õnnestuks .
(trg)="s88.6"> Ilma rahalise solidaarsuseta ei ole edukas areng võimalik ning olemasolevaid erinevusi ei saa tasandada .
(src)="s88.3"> Без финансова солидарност не е възможно успешно развитие и съществуващите различия не могат да се преодолеят .
(trg)="s94.1"> hinna langetamine välismaal , „ musta nimekirja ” koostamine lennurmadest , mis ei vasta nõutavatele ohutusstandarditele ning ei tohi seetõttu ELi õhuruumi kasutada , või vähki tekitavate ainete keelustamine mänguasjades .
(src)="s90.1"> Европейският парламент използва своите правомощия в областта на законодателството , за да направи по-лесно ежедневието на гражданите .
(trg)="s96.1"> Pärast Berliini müüri langemist kutsus Euroopa Parlament juba 1991. aastal külla Bundestagi poolt nimetatud vaatlejad uutest liidumaadest , et soodustada endise Saksa Demokraatliku Vabariigi kodanike integratsiooni Euroopa Liitu .
(src)="s90.2"> За тази цел са взети множество решения .
(trg)="s96.2"> Nad kaasati parlamendi töösse , ilma et neil oleks olnud parlamendiliikme staatust .
(src)="s90.3"> Бих искал да спомена тези от тях , които имат най-изявен символен характер .
(trg)="s96.3"> See osutus edukaks lahenduseks , kuna neil oli niiviisi võimalik kiiremini tutvuda Euroopa Parlamendi ja kogu Euroopa Liidu tegevusega .
(src)="s92.1"> След разширяването от 2004 г .
(trg)="s99.1"> 7 teenuste direktiivi ja kemikaalide määruse ( REACH ) puhul .
(src)="s92.2"> ЕС се намира в коренно различна ситуация и по отношение на законодателството .
(trg)="s99.2"> Mõlema õigusakti puhul aitas Euroopa Parlament leida kompromissi , mis võimaldas need õigusaktid vastu võtta .
(src)="s93.1"> Докато през 1958 г . той представляваше единствено асамблея със съвещателни функции , с влизането в сила на Договора от Лисабон той
(trg)="s100.1"> Kompromiss oli võimalik seetõttu , et rahvuslikud ja poliitilised erinevused jäeti kogu Euroopa huvide nimel kõrvale .
(src)="s94.1"> По-специално , такъв бе случаят при две начинания с голямо значение : Директивата за услугите6
(trg)="s101.1"> Euroopa Parlament suutis anda selle tähtsa panuse , sest ta oli laienemiseks valmistunud ning uuteks olu-
(src)="s97.2"> Вж . таблицата в Приложението .
(trg)="s104.2"> Keemiliste ainete rangem kontrollimine seoses võimalike ohtudega inimeste tervisele .
(src)="s100.1"> и Регламентът за химичните вещества ( «REACH»).7В края на краищата , Европейският парламент бе работа на нашата институция и на Европейския съюз като цяло .
(trg)="s107.1"> Üksteisemõistmise traditsioon mängis oma osa selles , et Euroopa Parlamendil õnnestus saavutada poliitiliselt vajalikke kompromisse , sealhulgas juba ülalmainitud teenuste direktiivi ja kemikaalide määruse puhul .
(src)="s102.1"> Бе възможно този компромис да се осъществи на практика , защото се намери разрешение на национални и политически различия в полза на общия европейски интерес .
(trg)="s109.1"> Igapäevane koostöö Euroopa Parlamendis inimeste vahel , kel on erinev poliitiline ja kultuuriline taust , ning pidev kogemuste vahetamine on alates 1958. aastast Euroopa Parlamendi eripära ja rikkus .
(src)="s103.1"> Европейският парламент успя да даде този значим принос , защото бе очаквал разширяването и бе подготвен за новите условия .
(trg)="s110.1"> Euroopa Parlamendi iga president on andnud oma panuse institutsiooni arengusse .
(src)="s103.2"> Той с пълно право може да се гордее с постигнатото .
(trg)="s110.2"> Presidendid annavad impulsse aruteludeks , on vahendajad parlamendi sees , esindavad seda Euroopa Liidus ja väljaspool ning suhtlevad kodanikega .
(src)="s104.2"> Всички наблюдатели бяха членове на националните парламенти на своите страни .
(trg)="s111.1"> Oma ametiaja tähtsa ülesandena näen ma Euroopa Liidu väärtuste edendamist liidu sees ja väljaspool seda ning kultuuridevahelise dialoogi soodustamist , eelkõige meie partneritega araabia ja islamimaades .
(src)="s104.3"> Те бяха интегрирани в политическите групи и се запознаха с методите на работа на Парламента .
(trg)="s111.2"> Üleilmastumise ajajärgul , mis on ühtlasi nii lootustandev kui ka hirmutav , peame otsustavalt võitlema sallimatuse kõikide vormidega ning edendama üksteisemõistmist .
(src)="s104.4"> В този смисъл , новите ни колеги бяха в пълна степен интегрирани към работата на Парламента още от първия ден на разширяването .
(trg)="s111.3"> Sest ühiseid väärtusi – vabadust , demokraatiat , inimõigusi , õigusriiki ning eelkõige rahu pikaaegset kindlustamist – on võimalik saavutada üksnes kultuuridevahelise dialoogiga .
(src)="s105.1"> След падането на Берлинската стена , още през 1991 г .
(trg)="s113.1"> Presidendi tähtsus ja tema ülesanded on kasvanud koos parlamendi mõjuvõimu suurenemisega .
(src)="s105.3"> Наблюдателите бяха приобщени към парламентарната работа , без да разполагат със статут на членове на Парламента .
(trg)="s113.2"> Nii on aegade jooksul välja kujunenud tava , et Euroopa Parlamendi president kutsutakse regulaarselt selgitama riigipeadele ja valitsusjuhtidele Euroopa Ülemkogu kohtumise avaistungil Euroopa Parlamendi seisukohta päevakorda kantud teemade suhtes .
(src)="s105.4"> Това бе голям успех , тъй като по този начин те успяха да се запознаят по-бързо с начина на
(trg)="s113.3"> Lisaks sellele kirjutab Euroopa Parlamendi president koos nõukogu eesistujaga alla kaasotsustamismenetluse raames vastu võetud õigusaktidele ning kinnitab
(src)="s123.1"> Портрети на председателите на Европейския парламент от 1958 г . до днес
(trg)="s124.1"> Euroopa Parlamendi presidentide portreed alates 1958. aastast
(src)="s127.1"> Портрети на
(trg)="s128.1"> Euroopa Parlamendi
(src)="s132.1"> ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ЕП ПРЕДИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ПРЕКИ ИЗБОРИ
(trg)="s132.1"> EUROOPA PARLAMENDI PRESIDENDID ENNE OTSESEID VALIMISI
(src)="s191.1"> ЖОРЖ СПЕНАЛПРЕДСЕДАТЕЛ ОТ МАРТ 1975 Г .
(trg)="s191.1"> GEORGES SPÉNALEPRESIDENT MÄRTS 1975 MÄRTS 1977
(src)="s196.1"> СИМОН ВЕЙЛИЗБРАНА ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ ПРЕЗ ЮЛИ 1979 Г .
(trg)="s196.1"> SIMONE VEILVALITUD PRESIDENDIKS JUULIS 1979
(src)="s197.1"> ЕМИЛИО КОЛОМБОПРЕДСЕДАТЕЛ ОТ МАРТ 1977 Г . ДО ЮЛИ 1979 Г .
(trg)="s197.1"> EMILIO COLOMBOPRESIDENT MÄRTS 1977 JUULI 1979
(src)="s198.1"> ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ЕП СЛЕД ПРОВЕЖДАНЕТО НА ПРЕКИ ИЗБОРИ
(trg)="s198.1"> EUROOPA PARLAMENDI PRESIDENDID OTSESTEST VALIMISTEST ALATES
(src)="s203.1"> ПИЕР ПФЛЕМЛЕНИЗБРАН ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ ПРЕЗ ЮЛИ 1984 Г .
(trg)="s203.1"> PIERRE PFLIMLINVALITUD PRESIDENDIKS JUULIS 1984
(src)="s204.1"> ПИТЕР ДАНКЕРТИЗБРАН ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ ПРЕЗ ЯНУАРИ 1982 Г .
(trg)="s204.1"> PIETER DANKERTVALITUD PRESIDENDIKS JAANUARIS 1982
(src)="s221.1"> ЕНРИКЕ БАРОН КРЕСПОИЗБРАН ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ ПРЕЗ ЮЛИ 1989 Г .
(trg)="s221.1"> ENRIQUE BARÓN CRESPOVALITUD PRESIDENDIKS JUULIS 1989
(src)="s222.1"> ЛОРД ХЕНРИ ПЛЪМБИЗБРАН ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ ПРЕЗ ЯНУАРИ 1987 Г .
(trg)="s222.1"> LORD HENRY PLUMBVALITUD PRESIDENDIKS JAANUARIS 1987
(src)="s240.1"> КЛАУС ХЕНШИЗБРАН ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ ПРЕЗ ЮЛИ 1994 Г .
(trg)="s240.1"> KLAUS HÄNSCHVALITUD PRESIDENDIKS JUULIS 1994
(src)="s245.1"> ХОСЕ МАРИЯ ХИЛРОБЛЕС ХИЛДЕЛГАДОИЗБРАН ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ ПРЕЗ ЯНУАРИ 1997 Г .
(trg)="s245.1"> JOSÉ MARÍA GILROBLES GILDELGADOVALITUD PRESIDENDIKS JAANUARIS 1997
(src)="s246.1"> НИКОЛ ФОНТЕНИЗБРАНА ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ ПРЕЗ ЮЛИ 1999 Г .
(trg)="s246.1"> NICOLE FONTAINEVALITUD PRESIDENDIKS JUULIS 1999